Търговецът, който се справи с тревожността си (Будистка притча) 

Не е глупост. Страх е.

Благодаря и аз, всичко добро! :)

Благодаря за съвета! Имате право!

Дар Божи 🙂🙏

Живи и здрави!

Благодаря ти! 🤝

🙂🤝

Абе не е точно така на 100% но това което като разсъждаваш е донякъде така,

Привет Магдалена, интересно от къде идва носталгията за това място - от самото място или от хора, които живеят там или преживявания, които си изживявала в миналото... Ако разбереш корена може би ще е по-лесно да видиш защо всъщност изпитваш носталгия и към какво и дали тя е оправдана или това, което ти се иска е просто невъзможно и ненужно. Често ума ни създава игри. Когато няма проблеми и всичко в живота ни е наред, леко му доскучава и започва сам да си измисля и създава проблеми. Понякога просто ума ни иска да избягаме от там където сме, само за да отидем на другото място и да осъзнаем, че и там не ни е ок и ще започнем да мислим как да сменим и него - наскоро направих видео по темата, ако не си го гледала може да ти е полезно в случай, че се чудиш дали това желание в теб е базирано на добра основа или по-скоро е безпочвена игра на ума. Видеото се казва: "Гарванът, който мразеше живота си" Аз съм изпитвал носталгия като живеех в Англия. Но иронията е, че отидох в Англия, за да не продължавам да живея в България този заседнал и познат начин на живот, а след една-две години в Англия в ума си виждах само хубавите страни на България, които преди не оценявах и не виждах - вече имах сравнение спрямо негативните на Англия (семейството, слъневото време, планините и природата, простора....). И се върнах в България....и вече знам, че никога повече не бих сменил страната без желанието ми да е мотивирано от реална нужда, а не просто скука и неудовлетворение, защото никъде няма да е перфектно и заменяйки едното неперфектно място, ще го заменям с друго неперфектно...затова често замяната е безсмислена :) Ако имаш желание и нужда за комуникация можеш да ми пишеш във фейсбук, или да говорим по телефона, няма проблем. Често хора покрай канала се свързват с мен и с някои комуникираме еднократно, а с други вече години...кой както иска, аз съм насреща винаги, когато мога 🙂

Защо мешаш Божието Дело с езически ритуали против Волята Му?

‭Лука 12:13-21 [13] И някой от множеството Му каза: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството. [14] А Той му отговори: Човече, кой Ме е поставил да ви съдя или да решавам делбите ви? [15] И им каза: Внимавайте и се пазете от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му. [16] И им каза притча: Нивите на един богаташ родиха много плод. [17] Той размишляваше в себе си и си казваше: Какво да правя, защото нямам къде да събера плодовете си? [18] И каза: Ето какво ще направя - ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичкото си зърно и благата си. [19] И ще кажа на душата си: Душо, имаш много блага, натрупани за много години; успокой се, яж, пий и се весели. [20] А Бог му каза: Глупако! Тази нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, на кого ще бъде? [21] Така става с този, който събира имот за себе си и не богатее в Бога.

🤝

Така е 😄🤝

Най-важната е да се научим в момента, в който те започнат да се случват да го осъзнаваме. Да знаеш, че в момента това са мисли, които създават това усещане - тревожност. След което ако не можеш да си наложиш да се откажеш от тях и да смениш вниманието си и темата, е добре да заземиш ума си в настоящето по някакъв начин - да забележиш дишането и как като дишаш и издишаш корема около пъпа областта се надига и спада и да дишаш по-дълбоко, така, че при дишане да се изпълват напълно дробовете (нарича се коремно дишане). Защото тревожността съществува само в бъдещето. Затова ако останете по-здраво в настоящето за малко време, ума ще пусне по-лесно бъдещето. Надявам се това ще е от полза :)

Привет Стефчо, нито е прекалено лично за мен, нито е неприятно да споделя. В канала съм споделял може би 99.99% от всичко за себе си, така че всичко е наред 🙂 Чувал ли си за млади хора, които са свръх амбициозни. Толкова болезнено амбициозни, с ужасно ниско самочувствие и комплекс за малоценност, нещастни и силно неудовлетворени, които заради всичко това са готови със зъби и нокти да драпат дори с цената на здравето и живота си, за да "успеят", да се докажат на родителите си, на обществото, света и най-вече на себе си, че могат, знаят и са достатъчно добри, за да бъдат приети, харесвани и признати, че стават и са ок? И през годините на кански мъки неглижират своето психическо и физическо здраве. Свръх емоционални са. Изпушват и от стрес и напрежение някои от тях се разболяват, някои умират млади от инфаркти, други рак или някоя автоимунна или друга хронична болест си докарват... Е, аз бях този млад човек, който беше стигнал на предела на изпушването и благодаря на Господ преди да го премина, преди да изпуша и да се разболея или нещо по-лошо, аз изживях нещо дълбоко, което ме трансформира и поведе по пътя на себепознанието и будизма, които с времето и ефекта върху нервната ми система и цялостната промяна на начина ми на живот ми донесоха покой, равновесие, баланс и здраве на ума и тялото и твърдя уверено, че ако не беше този път, а ако бях продължил по стария на принципа на причината и последствието досега вече щях да съм или тежко болен или нещо още по-лошо така да се каже, защото когато човек прекалено дълго е изложен на тежък стрес, напрежение и негативизъм системата няма как да издържи до безкрай без да се пропука от някъде. И затова, чисто по лично усещане и пътя на логиката, като знам каква е разликата сега спрямо преди в мен психически и емоционално, твърдя, че тази практика и промяна в ума и начина ми на живот ми спасиха живота, за което съм безкрайно благодарен и благословен, и това е в основата на мотивацията ми да споделям всичко това, да правя ютуб канала и да допринеса колкото се може други хора да имат същия шанс като мен 🙂🙏

@@dany_yordanov Знаеш ли всичко, което ми казваш ми е до болка познато като усещане. Аз в момента съм на такъв етап от живота си, има чувството, че не мога да контролирам ума си, трудно ми е да владея емоциите си. Аз също имам комплекс за малоценност и ниско самочувствие с разликата, че не съм свръхамбициозен, но пък съм свръхчувстителен и уязвим. Мога силно да обичам, но предадат ли ме трудно прощавам, както и трудно забравям. Злопаметен съм, но не и отмъстителен. Просто умея да си правя изводите за хората навреме. Прощавам само, когато човека срещу мен е честен, осъзнава грешката си и признава вината си. Трудно допускам хора до себе си, дори в известна степен и на родителите си нямам доверие. Моето лично спасение е вярата ми в Бог. Бог е Този, който ми е помагал в трудни моменти.

@@СтефанСталев-щ7с Извинявам се, че се намесвам в разговора ви с Дани, но в това, което описвате виждам мен самия. Всичко ми е добре познато и отношенията с близки и приятели, и предателствата, и емоционалността, и "свръхамбиционалността". Хубавото е, че благодарение на технологиите днес, хора като нас, с общи съдби и интересни, могат да общуват! Понякога си мисля, че или съм новобранец в тоя свят или съм стара "душа", че ми е толкова трудно да се впиша с всичко. Извинявам се, ако съм ви досадил с нещо, просто реших да споделя.

😌 Не си. Виж колко много хора са гледали това видео 🙂

Не е лесно така е, но е възможно и най-вече с практика, повторение, търпение и време. Също както е с ходенето на фитнес и повечето други неща, в които нямаме много практика и опит в началото. Най-важната стъпка е ясното осъзнаване, че точно тоя тип мисли само и единствено ми вредат на здравето и живота, следователно не са желани вече и важността и приоритета ми не е да ги решавам и поддържам в ума си, а да се отказвам от тях и заменям с други неща в настоящето възможно най-бързо. Като не успееш от първия път, си взимаш поука и следиш за следващия път да си по-нащрек и така отново и отново с времето все по-рано можеш да спреш кранчето преди да е потекло.

Аз пък съм бил цял живот обратното на хора като теб и години наред съм се обвинявал, че съм мързел и лентяй в сравнение и съм искал да бъда човек като теб, защото съм мислел, че тогава ще постигна всичко, което мързела ми пречи и ще бъда щастлив, успял и ще се докажа пред наще и обществото... 😀 Виждаш ли иронията? И как и двамата сме грешали? Нито аз ако съм като теб ще съм напълно себе си, нито ти ако си като мен. Затова да бъдем напълно себе си, такива каквито сме е най-оптимално и добре. Един приятел каза: Ако искаш и правиш нещо и то ти натежи - не се отказвай, просто спри и почини! И след това давай нататък ако това те влече. Бих ти препоръчал първо да видиш хубавите си страни, да се приемеш какъвто си дори и да не ти харесват накои аспекти на това, което си. След това от само себе си ще се научиш, че и ти си важен и значим и ценен и като обичаш себе си така, няма как да не ти стане жал и като усетиш, че ти натежава да не се сетиш, че е време да помислиш и за себе си, да намериш начин и време да спреш, да си починеш и разпуснеш за малко колкото усещаш за добре и след това със заредени сили да станеш и продължиш напред, до следващия момент за почивка :) Гледай повече видеа от канала ми и с времето начина ми на мислене ще почне да става твой и ето как може да се променят някои неща :) Другия вариант е да прекарваш повече време в компанията на такива хора, какъвто искаш да си ти - доказана от хилядолетия и работеща стратегия - ако живееш и си само сред търчащи - ще търчиш, ако живееш и си сред "пуснали се по течението" и ти ще станеш такъв...:) В будизма средния път и баланса е оптималното, а не крайностите ;)

Привет, в описанието под всяко видео съм споделил линк към фейсбук страницата си и имейла си. Може през едно от двете да ми пишете.

Съжалявам.

Напълно нормално е. И аз като започнах да ходя на фитнес на времето в началото беше много трудно. С редовна практика с времето стана много по-лесно. Принципа е същия. Не започваме с очакването да сме перфектни и на 100% от самото начало, малко по малко, колкото можем....:)

Съжалявам. Трудно ми е да си представя, защото не съм изживявал такова нещо в този живот, макар, че и аз съм изпитвал загуби. Не мисля, че в коментар тук мога да съм ти особено полезен за такова нещо. Ако имаш нужда да поговориш с някого или да споделиш съм насреща, просто ми пиши във фейсбук (линк за там има в описанието на всяко мое видео). Когато Буда е умирал, учениците му са се притеснили, а той ги е успокоил като им е казал: "Не се тревожете, всяко нещо на този свят, което има начало, има и край. Всяка форма, която е съградена ще трябва да се разпадне и да премине в друга форма. Това е закона на вселената от както съществува много преди нас да ни има." Щом човешката форма не е вечна, не може скръбта и тревогите да бъдат вечни. Будизма ни учи, че докато нещо такова като скръб или тревога съществува в нас, по-добре е да не се борим с него, да не го отхвърляме, а да му позволим да го има, да бъде колкото му е нужно и докато го търпим да се опитаме да го разберем и да видим как то се усилва и как отслабва, тоест не е постоянно и как с времето започва да отихва и отминава, тоест има и край. И когато дойде момента да отмине, да не се опитваме да го задържим, защото сме свикнали с него, а да го оставим и пуснем, защото такава му е природата. Така можем да видим какво е всяко от тези неща като скръб, тревога, гняв, страх и всяко друго временно състояние на нашия ум. Временно състояние, защото и то като всяко друго нещо което щом е имало начало, трябва да има и край. Не може да има край без да има начало и не може да има ново начало без да има край. Безкрайната трансформация на вселената е този кръговрат, от който всяка мисъл, всяка емоция, всеки човек и всяко тяло и форма са част и всичко идва, преминава и отива в друго състояние и така от едно в друго до безкрай... Това е гледната точка на будизма, надявам се че ще е полезно и приемливо да я споделя тук.

Blagodaria ti mnogo che obarna vnimanie na tova, koeto spodelih I se opita da me razberesh.Drugoto ne zavisi ot teb.Badi zdrav!

Дани, прекрасен си. Истински гуру. Бъди жив и здрав 🙏

😁 Dedo, плащам си здравните, ама ако Господ или кармата решат и милиарди левчета няма да ме спасят 😉 Аджан Брам като добър будистки монах няма право и не се докосва до пари. Живее в Пърт, Западна Австралия. Всичко добро ти желая и много поздрави на красива Австралия от мен! 😀

Амин! 🙂

Намерих я в сайта superdoc в София беше, ето линк към профила й: superdoc.bg/lekar/d-r-daniela-stoyanova-1060