Г-н Кереков, Вие НЕ СТЕ ОТ София, просто там сте роден! Когато заровите ТРИ поколениа в софийските гробища, тогава може да се определяте като софиянец! А що се отнася до това, кога се появява градушка - учи се в училище, разбира се, който е учил!
Предлагам ви алтернативна хипотеза за процесите и явленията, необходими за генериране на градушка. Каткто и вие обърнахте внимание - мълниите са неотменен спътник/генератор на явлението "град". При навлизане на компактни облачни маси с различен произход, които са успели да натрупат големи количества електростатичен заряд/потенциял води до прескачането на мълния, която компенсира/изравнява потенциялната разлика между двата облака. Съответно количеството енергия, което се индуцира при явлението е огромно и генерира внушителни звук и светлица (странични ефекти) . На мястото на попадение на мълнията се отделя и огромно количество топлина, което води до моментално изпарение на водата, като от законите за термодинамиката, знаем че при изпарение на флуид (преминаване от течно в газообразно агрегатно състояние) води до понижаване на температурата в този обем. Т.е. мълнията удря, води до локално преминаване от течно в газообразно състояние на част от облака, което изпарение води до шоково заледяване на течните пари в контакт с газообразните. Въпросните ледени топчета са с кристална решетка, която не взаимодейства посредством дифузия диполни и ел.магнитни сили а поема директно надолу под влияние на гравитацията и няма какво да я спре повече. Т.е. ако не удари мълния м/у облаците - няма как да сработи "небесната ледарка" (необходимо и задължително условие) Относно "противоградните ракети" - ако приемем, че добавянето на йони във водата я прави проводник. (дестилираната вода не е ел. проводима ). При насищане на облачните маси с такива йони подобряваме значително ел. проводимостта, като целим да се разредят/заземят въпросните огромни заряди (опитвайки се да отведем мълниите към "земя" посредством преносна среда с по-добра проводимост. (тока не е тъп - винаги минава по пътя с най-малко съпротивление). В подкрепа на гореописаното бих посочил "локалния характер" на градушката (т.е. може в единия край на селото да е потрошило сериозно, а в другия да не е капнала и капка). Един вид сребърния йодит от противоградните ракети ползваме като гръмоотвод за да отведем "безопасно" заряда към земя и да предотвратим разразяването на гръмотевична буря над населени места. Съответната облачна маса може да си продължи като облак без да се извали или да има видимо следа от разреждането на потенциялния заряд и предполагам, че е трудно да докажеш с емпирични данни, че ако не бяхме стреляли по облака - щеше да удари мълния едикъде си ... Благодаря ви, че ме карате да мисля. Ще се радвам, ако някой ми посочи къде бъркам. Желая ви всичко добро !