Параклисът „Св. Трифон“ е построен през 1886 г. Кацнал като орел на едноименния хълм с поглед към града, той е бил закрилник от болести, природни бедствия и символ бог Бакхус - бога на виното. В края на ХХ век постепенно той бе тотално разрушен.
Една гореща лятна нощ през 1997 г. под лозницата на двора на Димо Марчев потънахме в спомени за ценностите на родния ни град и традициите му. С носталгия си спомнихме и за разрушения параклис, и решихме да го възстановим. В идеята трябваше да се привлекат повече хора. Това е една от главните причини да се създаде клуб „Възрожденец“. Това стана факт месец по-късно на учредително събрание на „Ловджийския гуляй“ край р. Марица.
Проектите направихме с моя най-добър приятел от детските години, арх. Янчо Апостолов, - той архитектурните, а аз - конструктивните. Основите на наоса и олтара са по абсолютно старите очертания, като се направиха конструктивни укрепвания. Към новата, по-добра визия на запад бе прибавен притвора (камбанарията) със съответните колонади.
Изпълнението бе поверено на фирмата на инж. Огнян Велков. Техническото ръководство пое инж. Валентин Атанасов. Първата копка бе направена на 22.09.1999 г. от тогавашния вицепрезидент на Р. България Тодор Кавалджиев.
Започна голямата мащабна акция за събиране на средства в пари и материали под ръководството на укрепналия вече клуб „Възрожденец“. За по-голяма ефективност и прозрачност бе решено в зависимост от набраните средства строителството да се извърши на етапи.
Първи етап - основи; втори - до покрив; трети - груб строеж; четвърти - довършителни работи. Имаше отговорници по квартали. Всички членове на клуба взеха активно участие, но не мога да не спомена най-активните: Димо Марчев, инж. Георги Миланов, д-р Милко Стаматов, Савко Тончев, Иван Величков (Баето), Бай Жечо и дъщеря му Петя.
Само един случай с последната. В края на грубия строеж бяхме леко изморени, пари няма и в почти безизходица. Идва една вечер Петя в двора ни, почти на тъмно и казва: „Баща ми почина и беше голям радетел на това свято дело - ето 1500 лв.“. Това бяха доста пари и почти с тях довършихме III-я етап.
Отделям специално място на архиерейския наместник на Харманлийската духовна околия - отец Атанасий Странски, особено в довършителните работи. Той поръча иконостаса на майстор Виктор от с. Ветрен, един от прочутата Тревненска дърворезбарска школа. Иконите бяха изографисани с голямо вдъхновение от харманлийските художници Иван Каратонев, Георги Янев, Пенчо Лозанов и Димитър Кафеджиев.
Дойде денят за откриването и освещаването - 12 февруари 2006 г. Своите хвалебствия за това истинско бижу Старозагорския митрополит Галактион завърши с думите: „Досега харманлийци имаха параклиса „Св. Трифон“, отсега нататък обявявам този прекрасен духовен дом за третата църква в Харманли - църквата „Св. Трифон“. Да бъде благословена!“.
7 сен 2024
