Юпитер в Ultra HD: Всичко за най-голямата планета!  

Благодарим Ви за милите думи! Подобни коментари ни мотивират да продължим да създаваме образователно съдържание за Вселената. Поздрави!

И от мен

🙂🚀

Съвсем скоро ми попадна вашият канал. Още не съм изгледал цялото съдържание, но ако не сте направили клип свързан с термините, които използвате, смятам, че ще е много полезен! УСПЕХ!

@MrBadmind В нашите епизоди се стараем да обясняваме темите на разбираем език. Когато използваме специфични термини, винаги поясняваме тяхното значение, освен ако вече не сме говорили за тях в предходни епизоди. В случай че сте срещнали нещо, което не разбирате, винаги може да ни зададете въпрос в коментарите. Оставаме на Ваше разположение. Поздрави!

Моля! Доволни сме, че сме успели да Ви зарадваме. Поздрави!

Благодарим Ви за високата оценка! Гласът, който озвучава нашите епизоди, е на българската актриса Гергана Стоянова. Споделяме вашето мнение, че нейната дикция ясна дикция и приятен тембър са изключително подходящи за тематиката на нашия канал.

Благодарим Ви за положителната оценка. Целта на нашия канал е да запознае зрителите с основна информация за обектите и явленията във Вселената. Надяваме се, че може да научите нещо ново от другите епизоди от поредицата. Поздрави!

Моля, за нас е удоволствие!

Моля! 🙂🚀

Надяваме се епизодът да Ви хареса. Приятно гледане! 🙂🚀

Благодаря!😃

Моля! 🙂

Благодарим Ви за признанието! Мотивирате ни да продължим да създаваме нови епизоди. Поздрави!

@@cosmos.bulgaria Космоса е безкраен ,имате материал и потенциал за много видеа )))Няма друг български канал,който да представя само научни факти или поне аз не съм срещал )))

Прави сте, че темите за Космоса са неизчерпаеми. Решихме да започнем със Слънчевата система, за да провокираме интереса на по-голям брой зрители. Бихме се радвали да има повече български канали с научна насоченост. Ако попаднете на други подобни видеа, ще Ви бъдем благодарни да споделите с нас.

❤️🚀

@@cosmos.bulgaria 🚀🌒

💫🙂

Благодарим Ви!

🙂🚀🖖

В рамките на това видео разказахме за по-съществените характеристики на спътниците на Юпитер. Галилеевите луни са изключително интересни обекти и заслужават да им посветим отделни епизоди. Благодарим Ви за препоръката!

Да, ще направим епизоди за Астероидния пояс, Пояса на Кайпер и Облака на Оорт. Поздрави!

Не сме запознати с подобен термин.

Хората, които се интересуват от Космоса, обикновено са любители и на научната фантастика. Ние също харесваме този литературен жанр, но в нашите епизоди се стараем да се придържаме към установените научни факти.

Сериозно чел си ги?А знаеш ли нещо за кравата Йо?

@makrina691 Това е персонаж от Древногръцката митология.

planetpailly.files.wordpress.com/2017/07/jy11-ugly-io.jpg

В края на този епизод споменаваме всички космически мисии, които са достигали до Юпитер. Проектът Галилео включва спускаема сонда, която навлиза в атмосферата на планетата.

Вашият въпрос не е от научно естество.

Кратките видеа са сегменти от целите епизоди и ги публикуваме, за да популяризираме нашия канал. Стараем се да създаваме нови епизоди регулярно, но направата им е бавен и трудоемък процес.

@@cosmos.bulgaria Добре. Желая ви успех! Нека не забравяме новите открития на Джеймс Уеб телескопа. Досега за тях се говори само в чужди канали.

Със сигурност ще обърнем внимание на телескопа Джеймс Уеб в някой от бъдещите епизоди. Благодарим Ви за препоръката!

Радваме се, че обогатяваме вашите знания по Астрономия. Благодарим Ви за коментара! 🙂

Благодарим Ви за интереса, с който следите нашия канал. Поздрави!

@svetoslavganchev7633 За нас е истинско удоволствие, че цените съдържанието в нашия канал. Благодарим Ви за милите думи!

Няма да пропуснем нито една планета от Слънчевата система. Следващият епизод, над който работим в момента, е за газовия гигант Сатурн.

Благодарим Ви! Радваме се, че сме успели да Ви обогатим със знания. 🙂

Към момента има само един епизод за Юпитер. В по-късен етап вероятно ще разгледаме и други теми, свързани с изследователските мисии до планетата и нейните спътници. Фокусът на следващите епизоди ще бъде насочен към обекти от нашата галактика и техните характеристики. Благодарим Ви за препоръката. Поздрави!

Радваме се, че темите Ви допадат и Ви благодарим за положителната оценка. Ще продължим да работим за създаването на стойностно образователно съдържание с бъдещите епизоди от нашата поредица за Космоса. Поздрави!

Благодарим Ви за коментара! Преви сте, че Галилеевите спътници на Юпитер са изключително интересни обекти и в някой от бъдещите епизоди ще им обърнем специално внимание. Поздрави!

Моля! 🙂

Благодарим Ви! Радваме се, че харесвате съдържанието в нашия канал.

Газовите гиганти нямат твърда повърхност, на която да може да се кацне. Атмосферната сонда от проекта Галилео е успяла да достигне до дълбочина от 150 km, след което е била разрушена от високите температури и налягане.

Проблемът с харесванията отново се появи. Не мога да харесам нито един от вашите коментари, както и коментари на зрители.

Формирането на Юпитер от скалисто протопланетно ядро е по-вероятният и общоприет сценарий. Хипотезата за директен колапс е сравнително нова и се базира на наблюдения на екзопланетни системи около млади масивни звезди. Този процес е възможен в протопланетни дискове с висока плътност, в които се наблюдава висока турбулентност. Силата на магнитното поле на звездата е определяща за гравитационната стабилност на протопланетния диск. При звезди с по-слабо магнитно поле в протопланетния диск се обособяват зони с по-висока плътност, от които се образуват големи газови планети. Хипотезата за гравитационна нестабилност може да обясни съществуването на протопланети като AB Aurigae b, които са се формирали изключително бързо, в размките на няколко милиона години.

Проблемът с харесването на коментари вероятно не е свързан конкретно с нашия канал. Тъй като нямаме обяснение, бихме Ви посъветвали да изпратите запитване до екипа по поддръжка на RU-vid. Ще Ви бъдем благодарни, ако ни държите в течение.

@@cosmos.bulgaria Благодаря за изчерпателния отговор! Сега имам повече яснота за газовия колапс. Ще прочета допълнително за формирането на протопланетата AB Aurigae b. 👍

@@cosmos.bulgaria Да, проблемът с харесванията не е само във Вашия канал. Преди 2 седмици направих запитване към екипа на RU-vid, но още нямам отговор.

И най вече за пръстените и луните

@miroslavtarapanov420 Следващият епизод, над който работим в момента, е посветен именно на Сатурн. 🙂

@user-hr4hf3jt6g Благодарим за препоръката! Ще обърнем специално внимание на пръстените и спътниците на Сатурн.

Благодарим Ви за коментара! Ще направим епизоди за всички по-значими обекти в Слънчевата система. Следващото видео ще бъде за планетата Сатурн. Поздрави!

@@cosmos.bulgaria ще го чакам с нетърпение ! ❤️

❤️🙂🚀

Моля! Радваме се, че сте любители на Астрономията и харесвате нашето съдържание. Поздрави!

Благодарим Ви! Удовлетворение сме, че успяваме да заинтригуваме и добре информирани зреители като Вас. Поздрави!

Благодарим Ви за милите думи от името на целия екип!

Радваме се, че харесвате канала и Ви благодарим за милите думи. Поздрави от нашия екип!

😊☑️☑️☑️☑️☑️☑️☑️

12:29ч.

🚀🌟

За нас е истинско удоволствие, че имаме любознателни зрители като Вас. Поздрави!

Благодарим Ви за милите думи! След като разгледаме всички същински планети от Слънчевата система, ще обърнем внимание на Плутон и останалите планети-джуджета. Поздрави!

Да и аз се чудя-Плутон води ли се вече планета или не!!!Имаше нещо такова!!!

@Music-wj7hd През 2006 г. Международният астрономически съюз взима решение да класифицира Плутон като планета-джудже. Причината е, че той не отговаря на едно от трите условия за планета, а именно: не е изчистил орбитата си от други тела. През последните десетилетия бяха открити множество транснептунови обекти, които наложиха тази промяна в класификацията на Плутон.

Благодарим Ви. Днес е премиерата на епизода за Сатурн. След като разгледаме всички планети от Слънчевата система, ще обърнем внимания на Астероидния пояс, Пояса на Кайпер и Облака на Оорт. Поздрави!

Благодарим Ви за милите думи! ❤

🙂🚀

Благодарим Ви за поощрителния коментар! Космическите изследвания на Юпитер продължават с две нови мислии на ESA и NASA. Първата се казва JUICE (Jupiter Icy Moons Explorer) и вече пътува към Юпитер. Освен планетата тя ще изучава и неговите ледени луни Ганимед, Европа и Ио. Другата мисия се нарича Europa Clipper и се очаква да бъде изстреляна през 2024 г. Тя е създадена, за да изследва спътника Европа и да определи възможността за съществуването на живот в неговия океан. Ако желаете, все още имате възможност да и запишете вашето име върху корпуса на Europa Clipper: europa.nasa.gov/message-in-a-bottle/sign-on/

@@cosmos.bulgaria Интересна възможност са предоставили създателите на мисията Europa Clipper. До момента присъстват подписите на 2 075 183 човека (към 10:03ч на 24.12.2023г.), които са основно от САЩ и Индия, ако се съди от картата в сайта. Благодаря за информацията!

@ivanivanov-zn2ct Доколкото сме запознати, това е уникална по рода си инициатива, която е направена, за да засили интереса на хората по света към космическите изследвания.

Доскоро се смяташе, че гравитацията на Юпитер предпазва Земята, като отклонява комети и астероиди, навлизащи към вътрешността на Слънчевата система. Благодарение на компютърни симулации през последните години стана ясно, че газовият гигант оказва подобно въздействие единствено на дългопериодичните комети. Противно на нашите представи, ефектът върху астероиди и късопериодични комети е точно обратен и на практика увеличава риска от сблъсък с нашата планета. Ето и едина от множеството научни публикации по този въпрос: eprints.usq.edu.au/25567/1/Horner_Jones_AG_v51n6_PV.pdf

@@cosmos.bulgaria Здравейте, оценявам неуморната Ви работа, която е видима дори по време на празниците! Заключенията, изложени в документа и основани на симулации, са доста неочаквани. В тази връзка имам два въпроса. В каква посока ще бъде отклонено неголямо тяло, докато е на стабилна орбита около Слънцето и след това навлезе в гравитационния обхват на Юпитер. Има два варианта: 1. Тялото се намира между Слънцето и Юпитер. 2. Тялото се намира зад Юпитер, тоест Слънце-Юпитер-тяло.

@ivanivanov-zn2ct И в двата сценария гравитационното поле на Юпитер би отклонило орбитата на неголямо тяло в посока към планетата. Ако тялото е част от Астероидния пояс, следва да се вземе предвид гравитационното взаимодействие с останалите обекти в него. В случай че тялото се намира във външната част на Слънчевата система, трябва да се отчете гравитационния ефект на другите гигантски планети. Моделирането на орбитите на малките тела е изключително труден процес, тъй като изчисленията включват много параметри. Именно поради тази причина се използват компютърни симулации.

@plamendimitrov1271 Благодарим Ви за обратната връзка. След като приключим със Слънчевата система, ще започнем да разглеждаме по-значимите обекти от Галактиката и отвъд нея. Поздртави!

Мултивселената е хипотетична космологична концепция, за която все още липсват доказателства.

За тази снимка ли става въпрос? www.nationalgeographic.com/science/article/nasa-question-mark-james-webb-telescope

Какво не Ви харесва в съдържанието?

Здравейте. Днес ще публикуваме новия епизод за Сатурн. Същевременно работим и по международен канал, който може да последвате тук: www.youtube.com/@cosmos.international.

@@cosmos.bulgaria Благодаря, абонирах се и там!

Благодарим Ви сърдечно за подкрепата!

🚀

Вътрешната структура на Галилеевите спътници е установена чрез комбинация от методи, включващи гравитационни и магнитни измервания, както и спектроскопичен анализ на повърхността и атмосферата. В недрата на Юпитер не могат да протичат реакции на ядрен синтез, защото температурата и налягането не са достатъчно високи.

@@cosmos.bulgaria Дори и така да е, някой знае ли въобще при какви налягания протича термоядрения синтез. Може би това са много слаби избухвания неспособни да превърнат Юпитер в звезда. Не забравяйте, че има ,,кафяви джуджета“, които светят много слабо и имат много по-малки размери от Слънцето. Възможно е да протичат и процеси на радиоактивен разпад. Такива, които поддържат вътрешността на Земята течна. Възможно е във ядрото на Юпитер да има радиоактивни елементи, създадени от първичното Слънце изхвърлило материала за акреционния диск, от който са образувани планетите. Защото има теория, че Слънцето няколко пъти е минало по главната последователност. Иначе откъде биха се взели тежките елементи след водорода в днешната Слънчева система. Освен това, ако нямаше такива процеси в ядрото на Юпитер, за които споменах, то отдавна да беше излъчило и последния квант топлина останал след формирането му. Защото, за сравнение, времето, необходимо за достигане на един фотон генериран в ядрото на Слънцето, за да достигне повърхността му и да се излъчи е около 17 000 години, а Юпитер съществува от милиарди.

@emiljordanov Термоядрените реакции в ядрата на звездите протичат при температури от десетки милиони градуси и налягане от стотици милиарди атмосфери. При кафявите джуджета, които не са способни да поддържат стабилен ядрен синтез, температурата в ядрото е от порядъка на милион градуса, а налягането е милиарди атмосфери. Възможно е в недрата на Юпитер да протичат реакции на ядрен разпад, но концентрацията на тежки елементи там е изключително ниска. Тежките елементи в Слънчевата система произхождат от експлозиите на свръхнови от предходни поколения звезди. Една звезда не може да премине повторно през главната последователност, тъй като в края на този цикъл запасите ѝ от водород са изчерпани. Хипотезата, за която споменавате, е свързана с разграничаването на няколко етапа в рамките на главната последователност, които се характеризират с различна интензивност на ядрения синтез в нашата звезда. Това допускане обаче все още не е доказанo. Времето, за което един гама квант, генериран в слънчевото ядро, достига до повърхността под формата на видима или инфрачервена светлина, е от порядъка на стотици хиляди години. Голяма част от инфрачервеното лъчение, което Юпитер отделя в космическото пространство, е остатъчна топлина от гравитационната компресия по време на формирането му. Този процес се очаква да продължи още милиарди години.

@@cosmos.bulgaria Много изчерпателен отговор. От всичко казано до тук следва, че всеки пише и говори каквото си иска. Защото периодът за излъчване на кванти от ядрото на Слънцето от 17 000 години го научих от някакво видео в ютуб. Теорията за някакви термоядрени реакции в Юпитер я научих от учебник. Учителят ми по астрономия в училище ме учеше, че Слънчевата система не е направила и един оборот около ядрото на галактиката от създаването си до сега. А в друг източник пише, че звездата прави пълен оборот около галактиката за 250 млн. години. Хипотезата, че Слънцето няколко пъти е преминало през главната последователност я прочетох от някаква статия. В смисъл много пъти е избухвало като свръх нова. Иначе откъде би дошъл материалът за планетите от земната група. Тази звезда за която е избухнала и за която говорите е всъщност самото Слънце. Защото свръхновите не би трябвало да изчерпат целия си запас от водород ( както вие казвате ) защото горенето става само в ядрото на звездата, където температурите и налягането са най-високи. Мантийтата обвивка и външните слоеве не горят, те само преизлъчват фотони. И така, когато звездата колабира, взривът е от ядрото, което издухва водородната обвивка, образувайки планетарна мъглявина. Която след като се превърне в акреционен диск, образува нова звезда и нови планети. Защото, пак повтарям, водородът не се изчерпва напълно, но само този, който е в зоната на термоядрените реакции. В училище ни казаха, че Уран и Нептун са газови планети със състав подобен на Юпитер и Сатурн, без никакво споменаване за вода. Закъри Сичин в книгата си ,,Завръщане към Битие“, казва, че Уран и Нептун са предимно изградени от вода. И така кажете ми какви са масите и диаметрите на кафявите джуджета, за да ги сравним с тези на Юпитер и Сатурн . Това сравнение най-добре ще ни покаже дали термоядрени реакции са възможни там въобще. Не бързайте да казвате, че в ядрото им няма радиоактивни елементи след като не сте го изследвали. Възможно е да има някакво ядро от тежки елементи, макар и много малко. Все пак тежките елементи се простират чак до Плутон, нали. Малко ли астероиди са потънали в Юпитер и Сатурн, макар и разпрашени от изгарянето в атмосферата им. И като по-тежки се утаяват в ядрата им.

@emiljordanov Виждаме, че живо се интересувате от Астрономия, което ни радва изключително много! Доколкото разбираме, Вие черпите информация от най-различни източници, но за съжаление тя невинаги е достоверна. Поради тази причина сте изградили погрешна представа за някои обекти и процеси във Вселената. Бихме Ви препоръчали да прочетете книгата Астрономия, с aвтори проф. д.физ.н. Цветан Георгиев и доц. д-р Петко Недялков. В нея ще намерите актуална информация, която ще Ви помогне да систематизирате вашите знания.