Spored Sevarskiya miren dogovor, Antaliya prinadleji na Italiya. Za tezi , koito ne znayat; Sevarskiya miren dogovot e ,tova koeto e Nyoyskiya za Bulgariya.
@@taneribo9269 Това е интересно. В Уикипедия пише, че според този договор на Италия се предоставят Додеканезките острови, които навремето били част от турската територия.
Likya ,Λυκία, Lykía), 15-14. век пр.н.е Това е държавс , която съществува на полуостров Теке в Анатолия до 546 г. Ликия също е била федерация от древни градове в този регион и по-късно провинция на Римската империя. Ликия, което означава „Земя на светлината“, се е намирала във вътрешните части на провинциите Анталия и Мугла и провинция Бурдур, в регион, граничещ със Средиземно море. Това е държава, чието име се споменава в записите от късната бронзова епоха на Древен Египет и историческите документи на Хетската империя. Името му се споменава като Лука в хетските записи.Ликия набира население, когато лувийски говорещи общности се заселват в региона. С нахлуването на Ахеменидската империя (персите) в региона, персийските общности се стичат в района на Ликия. Благодарение на тези входящи общности техните езици се развиват и те пишат текстовете си върху камъни на ликийския език, който по-късно се счита за подформа на лувийския. Древни източници сочат, че древното име на региона преди персийското нашествие е Алопе (на старогръцки: Ἀλόπη, Alópē). Ликийците, за които се смята, че са свързани с индоевропейските лувии и са известни с това, че са създали първия известен демократичен съюз в историята, създали са обща култура и са я споделяли и поддържали жива, докато са съществували, въпреки че са се събирали от различни градове. Регионът по-късно е елинизиран и окупиран и контролиран от различни народи като перси, македонци и римляни. След края на персийско-македонските войни с победата на Александър Велики, Ликия отново е нападната от гръкоговорящи общности. Поради намаляването на говорещите ликийски език в региона, регионът бързо става елински и ликийският език изчезва от надписите и монетите. пр.н.е. През 188 III. След победата над Антиох Римската република дава Ликия на Родос за 20 години и си я връща през 168 г. През тези последни периоди на Римската република, Ликия се радва на период на просперитет под римската защита. Рим официално одобри местното управление през 168 г. под името Ликийската лига. Това местно правителство беше федерация и имаше републикански принципи; те по-късно привлякоха вниманието и повлияха на мисленето на създателите на конституцията на Съединените щати.Въпреки че имаше местно управление, Ликия не беше суверенна държава и никога не беше такава, след като беше победена от карийците. През 43 г. сл. н. е. римският император Клавдий разтрогна Ликийския съюз и включи Ликия в Римската империя със статут на провинция. Ликия се превръща в епарк (административна администрация) с владетел, назначен от Източната или Византийската империя, и продължава да говори гръцки дори след като турскоезичните общности пристигат в региона в началото на 1000 г. сл. Хр. След разпадането на Византийската империя през 15 век, Ликия попада под властта на Османската империя и е наследена от Република Турция с разпадането на Османската империя...Успехи ..и поздрави от приятелска Турция ...
@@ismailylmaz9454 Благодаря много за интересната информация, свързана с Ликия. С част от тези данни ни запозна нашият екскурзовод, но други научавам ат Вашия коментар. Поздрави
Харесвам Ви видеата и разказите, но моля Ви, стига с тези музики, пречат. Високи, пречат да се чува нормално това, което казвате. Ту ги има, ту ги спирате - дразни. Оставете без тези музики, тотално неприятно е с тях. Честно, ако така продължава с тези музики, се отписвам. Избирам само канали за пътешествия и туризъм без никакви музики, искам красоти, без дразнещи неприятни изкуствени музики. Ценя естествените истински звуци на природата, на градовете и селата, които се показват, но не тези излишни изкуствени ужасни какафонии за фон.
@@penkaqncheva5599 Не, не съм получила нищо. Пратете ми Ваш мейл на nikolova.neti@gmail.com , за да Ви пратя тази инфо, защото смятам че тук, на стената ми не й е мястото.
