Аз от много малка съм попадала в токсични връзки, най-вече приятелски взаимоотношения и чувството за хроничната вина се е настинал много стабилно в главата ми. Най-доброто решение, което успях да взема за себе си и живота си беше да прекъсна всякакъв контакт с най-добрата ми приятелка и просто да се преместя в нруг град където не познавах никого. Тя е нарцисист и в един момент не можех да издържа на психическото насилие и манипулациите, плюс това винаги ми беше натяквано, че тя е единственият човек, на когото мога да разчитам и не мога да се оправям сама. Ето ме 9 месеца по-късно в друг град с малко приятели, но с работа и квартира, които сама си намерих и разчитам почти напълно на себе си. Все още тази вина ми влияе, но непрекъснато работя над това и вече не ме е страх толкова от това какво ще си помислят другите. П.П: Извинявам се за "романа", но реших, че може да помогне на някого в подобна ситуация. П.П. 2: От известно време следя видеата ти и те само затвърдиха някои от моите наблюдения върху себе си и околните и ми помогнаха в голяма степен, за което благодаря. Продължавай в същия дух!
Чудесен видеоклип, поздравления! Припознавам се в голяма част от казаното. Дори си давам сметка за причината - смятам, че хората няма да ме ценят, ако не отговарям на изискванията им. Но да се работи върху проблема с егото и ниската самооценка е трудна задача.
Прекрасен клип! Благодаря! Толкова пъти съм падала в този капан, че ми се беше отровил животът в един момент. Най-малкото майка ми и леля ми цял живот използват това срещу мен. За щастие се опомних!
Много благодаря за тази информация, наистина чудесно обобщено и моного полезно! Преди 18-20 години отговарях сигурно 100% на това описание, но с течение на времето, благодарение на една ужасно токсична професионална ситуация, в която се оказах, започнах да поставям граници и да казвам "не", макар че до ден днешен ми е трудно, чувствам се виновна (в повечето случаи), но все пак някакъв напредък съм постигнала.
Ох, имам една бивша колежка, с която ходихме често да пушим и уж се сближихме, почнахме да излизаме и извън работа заендо, но мен като цялото нейното поведение ме поддтиска, винаги обмислям какво и как ще кажа, защото тя за всяка нещо има коментар и едва ли не тя колко е умна , а аз колко съм глупава да мисля еди как си, тя наистина е умна и знае много неща, но се чувствам подтисната от нея, не съм себе си и постоянно се събобразявам как ще изтълкува това, което казвам и мисля и се съобразявам с нея едва ли не. Сега вече не работим заедно, но тя продължава да ми пише от време на време да се виждаме на кафе, а аз нямам никакво желание, като съм с нея изпушвам една кутия цигари от нерви. Не знам как да я отрежа и да спре да ме занимава, всеки път тя ми пише, аз не съм и писала никога да излизаме, но просто и не знам как да прекратя контактите с нея, така, че да не я обидя. Ще се радвам за съвети как да прекратим отношенията си я някой, без да го обидим. Благодаря!
