Georgi Georgiev Я стига пък ти, голяма работа, че не си бил в казармата. Аз като съм бил си спомням, че след мача с Глазгоу Рейнджърс лежах две седмици в ареста за няма нищо. Хубавото беше, че не ме караха да ги дослужвам тия две седмици!
Незнам кой разбира смисъла на песента и кой не.Но лично за мен идеята на песента е много по-различна от това дали си служил или не.Текст написан в не правилно време.
Поздрав за всички, които сме ходили в казармата!!! Какви времена бяха, музиката истинска, текстовете - смислени... Песни от едно друго време, за истинските мъже, а не като сегашните мамини синчета.. Станали на по 27 - 30 години и продължават да се крият зад полите на майките си. Тя му пуска CV за работа, тя се обажда във фирмата да пита дали може да го освободят по-рано, че дори и тя решава кое момиче да си вземе вкъщи.... ХАЙДЕ, ПАЛЧЕ НАГОРЕ ЗА ВСИЧКИ, КОИТО ПОМНЯТ ТЕЗИ ВРЕМЕНА!!! УНИКАЛНА ПЕСЕН!
Поздрави от мен и Франция. Поздрави от набор 83. Служил съм наборен и кадрови войник. Служил съм и във Франция. Но като родната казарма няма друга. Българските мъже сме родени воини. Доказателства много. Като България няма друга страна. Осъзнах го като емигрант. Съ нами Бог. По пет на нож. Бъдете благословени всички.
Поклон! Когато прекрачиш прага и видиш как вратите се затварят зад теб, оставаш сам.. Остава само характера... Наред с другите момчета, който ти стават по близки и от братя. Спите заедно, храните се заедно.. Един ако се провали, всички го отнасят... Незнайно как, но след няколко месеца си готов да умреш редом с тези хора... Безценно!
🤝 настръхнах докато го четох ! Поклон без да те познавам ! Точно така беше , всяка една казана и написана дума от теб. Калява се психика и всичко . След цял пълзене в жегата с пълно бойно и противогаз да се прибереш за вечеря и преди да си започнал яденето да ви изгонят всички , защото някой от друга маса говорил. Гладни като кучета. Качваме се , лягаме по вишките 8 човека и започваме да се смеем и да пеем песни. Един донесе открадната печена скумрия от вечерята и се разделя на 8.
Не че се гордея че съм бил в казармата, но, колкото и пъти да чуя тая песен тя никога не ми омръзва. Сякаш се връщам на зад в годините, става ми хубаво. Евала на Хари и на тия като него другите, които правеха толкова въздействаща музика. Живи и здраве да сте.
Страхотно.Мъж се става когато останеш сам с автомата два часа до знамето.Да тъпо е ,но пазиш една реликва.Тя е свята за разлика от всичко друго . Идеал.
Загуба...едва ли. Всяко преживяване носи опит, който понякога е безценен. Тук ще се съглася с всички колеги, които пишат за хубави спомени и с малко носталгия, защото да, народ без корени и ценности не е народ, а ние като нация усърдно вървим в тази посока. Колко жалко... държавата на Хан Аспарух и Цар Симеон - Велика България с огромна територия, страшилище с което всички са се съобразявали...
Улицата наша пак поглеждам аз търся спомените останали от нас, и чакам да те видя, отново пак при мен, вечер под липите покрити със листа. Припев: Момчето си отива завинаги от тук, сърцето му е свито от самота и студ, ах защо ли няма никой в този миг, сърцето да му сгрее душата на войник ах защо ли няма никой в този миг, сърцето да му сгрее душата на войник. Ала теб те няма,ти празнуваш днес бялата си сватба, с своя скъп съпруг аз ръце протягам цял живот смутен, в теб не се съмнявах,ти смени ме с друг. Припев: Момчето си отива завинаги от тук сърцето му е свито от самота и студ ах защо ли няма никой в този миг сърцето да му сгрее душата на войник ах защо ли няма никой в този миг сърцето да му сгрее душата на войник Ето ме самичък вечер под звездите, и сълзи потичат тихо от очите, сбогом чувства мой, сбогом мой живот, ти бъди щастлива,сбогом от любов. Припев: Момчето си отива завинаги от тук сърцето му е свито от самота и студ ах защо ли няма никой в този миг сърцето да му сгрее душата на войник ах защо ли няма никой в този миг сърцето да му сгрее душата на войник.
Точно когато излезе песента бях войник в Шабла 98г. , е по цялата нощ въртяхме касетата с песента, бяхме задължили дневалните, усетят ли, че касетата е свършила и касетофона е спрял, да влязат в спалното и да я пускат пак!
аз съм човек на 15 години и баща ми е бил в казарма знам че много хора може и да не ме разберт както и аз тях но в казармата ще научиш кое е правилно кое е грешно ще излезеш мъж а не като някой хора с обърната резба направо не ги понасям надявам се след 5 години да има казарма да се научим на ред и дисциплина да вярваме в родината макарче сме доста пропаднали
