През този малък град върви човек превит на две. Позна ли ме? Напълно смазан след това със теб, не ме позна и по добре. През всеки малък град върви жена, говори си сама! По спирки и по гари мръзне пак и чака вчерашния влак! Ожених се, разведох се, и пак заради тебе. С града преспах, изпих света, всичко зарад тебе. А ти ми каза: Защо забравяш как съм падала и ставала пред твоя дом? А ти на топло в него пиеше сутрешното си кафе. Жена ти заедно с децата ти се радвахте на първи сняг.
През този малък град върви човек превит на две, позна ли ме? Напълно смазан, след това със теб. Не ме позна и по-добре През всеки малък град върви жена Говори си сама По спирки и по гари мръзне пак И чака вчерашния влак Ожених се, разведох се, и пак заради тебе! С града преспах, изпих света Всичко заради тебе! А ти ми каза: Защо забравяш как съм падала И ставала пред твоя дом?! А ти на топло в него пиеше сутрешното си кафе. Жена ти заедно с децата ти се радвахте на първия сняг А аз отвън седях премръзнала скрита в някой хол за кой ли път. Ръцете ми от студ премръзнали Държаха малък счупен телефон И чаках твоето обаждане Сякаш е на живот и смърт въпрос!
