Самокритиката е полезна дотолкова, доколкото може да надградим себе си. Започва да бъде деструктивна и самоунищожителна ако прекалено много позволим да вирее в ума ни. Самоанализът в такъв момент е много важен. Да си кажем "да, тук и тук сгреших, но там пък се представих чудесно". Нереален е светът, да, всичко е илюзия. Самокритиката изчезва там, където се появява любовта и светлината. И да, аз също съм си мислила, че ако днес се радвам, утре ще плача. А не е така. Важно е да се радваме и да се чувстваме удовлетворени. Точно там трябва да си кажем "колкото повече, толкова повече" и други подобни мантри. Всичко е въпрос на много силна воля. А силата на мисълта ни реално изиграва основна роля в последващите събития. Прекрасна си Кари. Много задълбочени са разсъжденията ти.
