Съжалявам, че отново ще започна така, да го духате всички, така започва песента, но животът ми ме кара да говоря така, да не мога да спра, да мразя всички по света. Боли ме кура за вас, отдавна вече съм пас, дори да ме видиш знай, това не съм аз. Не ме ебе колко пъти ще ви кажа "Да духате!", искате ме на земята, абе що не го духате?! Отново съм сам, отново сам срещу света, отново Bisollini на ръба на пропастта. Пропастта е дълбока и вече сам падам в нея, предпочитам да падам, от колкото да полудея. Пак съм сам срещу съдбата, знам изход вече няма, няма начин да изплувам от бездънната яма. Защо не мога да спират, незнам не мога да спирам, година след година чувствам вече как умирам. 2002-ра година и съм на дъното, дълбоко във лайната, чак долу на дъното. Хип-хоп Bisollini на дъното, тип-топ, вярвам само в качака, това е моя живот. Припев: Пуф-паф Bisollini качака, пуф-паф, пуф-паф сто години Bisollini, пуф-паф, искате ме на земята, но още съм прав и ще бъде така, докато има пуф-паф. Пуф-паф Bisollini качака, пуф-паф, пуф-паф сто години Bisollini, пуф-паф, искате ме на земята, но още съм прав и ще бъде така, докато има пуф-паф. Искаш нещо от мен, не те чувам бе мен, не си оцелил човека, разбираш ли бе кретен. Всеки ден засега, всеки ден съм така, престани да говориш, за да не става така. Не ми харесва да стоиш и да ме гледаш в очите, да ми говориш за живота как правят добрите. Разбираш ли, не ме интересува това, по-добре напусни, гад, еби се в гъза. Не го ебе копелето за тебе не го ебе, Bisollini копеле, за никой не го ебе. Ето ме, отново със масура отново в ръка, щях вече да бъда история без гаджета. Марихуана, обичам те скъпа зелена дама, без теб не мога скъпа. Ето пак тик-так, пак чувам тик-так, виждам само Мarry Jane, един голям качак. Пълен мрак пак, чувам само тик-так, виждам всеки следващ ден по един голям качак. Така минава живота, така минава всеки ден, хронометър тик-так и светът е против мен. Припев: Пуф-паф Bisollini качака, пуф-паф, пуф-паф сто години Bisollini, пуф-паф, искате ме на земята, но още съм прав и ще бъде така, докато има пуф-паф. Пуф-паф Bisollini качака, пуф-паф, пуф-паф сто години Bisollini, пуф-паф, искате ме на земята, но още съм прав и ще бъде така, докато има пуф-паф. Цял живот Bisollini срещу целия свят, кажи ми как накрая няма да стана психопат. Как да стане така, че да живея добре, да чакам всеки момент приятел да ме предаде. Не ме ебе въобще, щом ще става така, на всеки гад до мен ще кажа само батката. Ставам гад, мръсна гад, за всеки гад съм гад, като сянка в нощта ще ти изкоча отзад. Седем листа, не знам какво да правя сега, къде да свия един и с кой да го завъртя. Това е моят живот и всеки ден е така, цигара след цигара, чувствам, че ще откача. Виждам конуси два, виждам конуси три и зелена магия, сега кажи къде си ти. Кажи къде ще мога да се чувствам добре, не ме ебе, дори да паднеш на колене. Какво ми трябва на мен? Три бамбука на ден, силен блясък в очите и този ден е зелен. Марихуана, така завършва тази история, пуф-паф един качак, искаш огън за втория. Още на: textove.com/kingsize-puf-paf-tekst Благодариние на textove.com
