VenZy & Billy Hlapeto - Кажи ми вече всичко [DiMO BG Remix] (official video) 

Itunes: itunes.apple.c...
Spotify: play.spotify.c...
Google Play: play.google.co...
Amazon: a.co/9Ztowq4
VenZy on FB: / venzy.official
VenZy on IG: / venzy_official
Billy on FB: / billy.hlapeto.official
Producer: Monte Music
Music producer: Grafa
Executive Producer: Magdalena Sotirova-Ivanova
Music: Algoriddim, Iliya Grigorov, Billy Hlapeto, VenZy
Lyrics: Billy Hlapeto, Grafa, Iliya Grigorov, VenZy
Remix: DiMO BG
Arrangement: DiMO BG, Algoriddim, Grafa
Recording & mixing: Algoriddim, Grafa / Monte Studio
Mastering: Brian Gardner / USA
Director: Viktor Antonov - Rikk
Camera: Radoslav Gochev
Post-production: Slice
Edited by Bohos Topakbashian
Concept: Creative Crew
Casting: Free Dance Agency
Cast: Mira Draganova, Kala Dimitrova, Izabella Bulute, Lorina Kamburova
Stylist: Avgustina Markova
Assistant-stylist: Miriam Said
Make-up: Velislava Velkova
Hair: Desi (Fetish)
Special Thanks: Mabelline
Booking: Joana Ivanova (+359 884 29 46 29)
Lyrics
Кажи ми вече всичко,
знам, че ти на мен приличаш...
Не ми е безразлично -
няма как пак да отричаш...
Нека да е зима пак и нека няма чувства,
да забравя времето и да отпусна...
Спри да ме целуваш, щото вече става сложно -
грозно е такова, моля те, сериозно!
Докосни ме там, където другите не искат,
разкажи, че те сънувам и ми липсваш...
Излъжи ги, че е драма и че съм объркан,
обясни им, че ме няма и съм се побъркал!
Едва ли мога повече да дам и да не търся -
кое те кара да си мислиш, че е късно?
Хиляди въпроси върху хилядите рани,
коя от всички беше ти, по дяволите, че забрави...
Понякога съм невъзможен, но ти писва,
но те искам и ми липсва...
И да бъда сам, знам, пак ще се връщам,
там, където всичко в мене преобръщаш...
Кажи ми вече всичко,
знам, че ти на мен приличаш...
Не ми е безразлично -
няма как пак да отричаш...
Съжалявам, че така стана - честно,
не беше лесно вече да ме няма често...
Сега разбирам - жалко е
и сякаш малко е, разчитаме на шансове.
Чакайки да дойде музата, се питам к'во ста'а?
Бях дете, а самотата само мостра...
Ръцете ми студени са и вече няма вени, там
останали са две лица, помежду си те ли са?
Времето се рони и надава в мене викове -
струваше си да опитаме...
С трикове не става, неотдавна казах, е заспала
тръпката, която моята прегръдка ти е дала!
Нали любов беше, че сега да клякаме -
чакай, бе!
24/7, пръв или последен,
нямам лоши намерения, но ми трябва малко време...
Защо ли не можеш да спориш - прекалено ти е сложно с мен...
Знаеш добре, дотук че няма да спрем, всичко остава във теб - търси...
Може би намираш причина, само че каква е тя?
Винаги се спираш, но искаш да се справиш по-добре сама!
Понякога не става и затова сме двама,
аз знам, че ти си права сама за себе си...
...