Хубаво е, че е останал този запис от споделената радост на тези големи народни музиканти, от това, да правят тази музика, забавлявайки се. Матьо Добрев свири на кавала така, както човек диша и говори, но същевременно интонира много музикантски, точно и безкомпромисно, а тонът който излиза от този обикновен на пръв поглед, дървен духов инструмент, е невероятно топъл и звучен, и това е големия, изключителен талант, който той носеше до края на дните си, а Сашо Касиянов, с когото се познавам от времето (1972 - 1973 г.), когато свирехме заедно във ВИГ "Канон" в София, можеше във всяка ситуация да намери забавното и да е душата на компанията. Тези, които го познават знаят, че освен тамбурата, се справяше много-добре с акордеона, барабаните и китарата, беше музикант отвсякъде. А Васил Денев е много, ама много голям гъдулар, музикант и човек, който най-вероятно може да изсвири всичко, което поиска. Младен Малаков е институция в този жанр, макар и да звучи малко ниско на моменти (музикантите ще ме разберат), освен това, той имитираше старите майстори, като Георги Коев, но това е изпълнението на живо, важното, е че тези хора се забавляваха истински и го предават и на нас. За певицата Надя, която слушам за първи път ще кажа само, че оня отгоре си знае работата - просто събира точните хора заедно. Бог да прости двамата - Сашо и Матьо, а останалите, нека да са живи и здрави и да продължават да ни радват с таланта си!
