Здравейте, бихте ли дали имена на частни детски градини, където това е възможно? Бихте ли споделили добри държавни градини? Другият ми въпрос е, ако детето свикне с чдг и после искаме да се премести в държавна, трябва ли пак да се мине този период на адаптаця? Благодаря предварително
Здравейте, нямам представа кои частни градини практикуват адаптация с родител. Всяка сама определя каква ще е организацията. За държавните градини има Наредба, в която в упоменато, че е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО присъствието на родител в периода на адаптация-т.е. това е Ваше право във всяка държавна градина. Това е за първа група. Проблемът е, че тази наредба не се спазва навсякъде. Ваше право е да поскате да се спазва. Вече доста майки са го правили. Ако е било на частна и след това на държавна, много зависи от конкретния случай. За някои деца ще е полезно да минат през адаптация, за други не. Едното ми дете беше на частна ясла и след това без грам проблем се адаптира в държавна в първа група. Но той започна с две свои приятелчета и аз се качвах всеки ден да го оставям до гардеробчетата и до залата им за игра. Но и самото дете е доста адаптивно.
Здравейте. Наскоро ви открих и ви слушам с удоволствие. Бихте ли ми споделили от къде мога да закупя книгите на Адел Фабер. От предното и сегашното ви видео.
Благодаря за думите❤ Ето от тук може да си поръчате книгата iztok-zapad.eu/kak-da-govorim-taka-che-deteto-da-slusha-i-da-go-slushame-taka-che-da-govori Както и другата от предното видео
Дъщеря ми (2.5 години) много се ядосва, когато някое дете й вземе нещо без да я питат. Тя винаги пита и може би очаква същото от ответната страна. Много често се стига до екстремна агресия, зверско крещене и удари. Във всички случаи с по-малки и по-слаби от нея (главно бебета, или току що проходили). Наскоро имахме случка на детска площадка, където се беше заиграла на една пързалка, появи се едно наскоро проходило дете, което искаше да се качи и да се пързаля също. Не та не! Моментална истерия! Аз: "Ти май много се ядоса, че детето иска да се пуска по пързалката. Тя е твоя и ти не си разрешила, нали?" "Да" "Разбирам те миличка, бла бла бла, емпатия на макс, когато си готова ще му дадеш да се пързаля и то, нали?" "Да" Успокои се и тръгна да се пързаля, но при второ пускане, по-малкото дете се беше хванало за пързалката. В момента на пързаляне, дъщеря ми грабна ръката на малкото и я повлече с нея от чиста агресия. Малкото се повлече напред и падна с лице на земята. Как бихте реагирали вие адекватно и осъзнато? Какъв ще е вашият подход в случая? Конкретно ние се опитваме да установим граници на социално-приемливо поведение преди да влезем на площадка. "Ако се ядосаш, че някой иска да ти вземе нещо, можеш да говориш с детето, с тати/мама. Решаваме проблемите си с говорене. Понякога може много, ама много да се ядосаш и да ти се прииска да удариш (бамнеш) някое дете. ОК е да чустваш силни чувства, но решаваме проблемите с говорене, не с бамкане. Ако се случи бамкане, си тръгваме, защото сме опасни за другите деца." Тя винаги слуша с внимание и разбира, но често се стига до неприятни ситуации и физически конфронтации, където все спасявам някое по-малко от нея. Искам да вметна, че малката разбира и говори адски много. Предлагаме много избори ежедневно и почти нищо не става насила, преди да сме на нивото и да покажем разбиране. Проблемът беше изкоренен преди 2 месеца, но от 2 седмици отново е на лице. Вкъщи не се удряме, примерът който даваме е повече от добър, смея да твърдя. Не ни хапе, не ни удря, не ни вика... Навън с малките обаче, винаги сме на щрек. Благодаря за отделеното време.
Здравейте, слушала съм Ваши видеа преди 2 години,когато голямата ми дъщеря беше бебе и темата градини и училище ни беше далечна,но още тогава отговорът Ви по темата някак си попадна с моите разбирания. Сега бидейки в тази системата,още повече не мисля че е нашете нещо.Тъй като имам и оче едно детенце под година ,черпя идеи как може да се направи най-доброто при работещи родители и баби и дядовци,но с ограничени финанси (не можем да отделяме по 1000/2000 лв за човек да ни помага с две деца без ясла.
Моята дъщеря (2.5 години) обича да играе на пръц. Всяка една плюшка ака и пръцка и това е. :д Направихме и тоалетна на 3д принтер и започнаха да акат там. И тя се научи да ходи на гърне сама, или на тоалетна със седалка и стълба да се качва сама. Проблемът в игрите е, че от малка с майка й измисляме най-различни игри и сме малко или много активни аниматори в живота й. Сега, когато разбираме, че е важно да си играе сама, тя намира за трудно да си играе сама. Но постепенно забелязваме естествен напредък и като си играе сама (рядко, но се случва повече напоследък), не я закачаме, колкото и да е сладка... ;д Бърбори си разни неща от ежедневието и така... Пренасочване вместо забраняване и поучаване, 100% за. Благодаря за видеото, много полезни идеи.
Здравейте,Анита!Имам две породени деца-3 години и 5 месеца и 1 година и 10 месеца(момчета).Старая се да прекарвам време с всеки един по отделно,да валидирам чувствата им,държа се добре,поставям граници с любов,избягвам да действам с насилие.Но голямото ми дете на последък започна да е прекалено изискващ и повтаря,че съм лоша и обича само тати,а мен и братчето си не,а същевременно му се радва😢. Имам книгата "Братя и сестри без вражди",подобрих им взаимоотношенията значително,но това напрежение към мен е ужасно! Много ми е мъчно и трудно да разбера от къде идва всичко това ?Моля за помощ ❤.
Здравейте, може да изгледате това видео ru-vid.com/video/%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE-Z9rhuVv0hq8.htmlsi=pcCeBI5RvA03SH7b И може да поговорим, като моят телефон е 0886441096, сутрин от 9:30 до 11:30
Наща малка бонбонка тръгва на детска (държавна) ясла от Ноември. Тогава ще е на 2 години - режимът й е точно, както казвате, което е обнадеждаващо. Не знам, до колко ще е ОК директорката с това да сме там (аз или мама) по време на адаптацията (доста голям цербер беше на първата среща). Това с книжката със снимки е брутална идея, много благодаря!
Здравейте, много съжалявам, че не попаднах по-рано на Вашето видео. Следващата седмица предстои детето ми (на 1 1/2 години) да започне в частна ясла. В края на юли имахме 6-7 дни присъствие по час-час и половина в двора и сградата на яслена група, принтирахме и снимки на госпожите по тяхна препоръка, за да ги показваме на детето, но моделът им на адаптация не позволява детето да стои до обяд, можем да го вземем не по-рано от 16 часа, освен ако не е много разстроено за обеден сън - тогава ще се обадят, за да го вземем на обяд. Въпросът ми е какво може да се направи в тази ситуация, за да не се травмира? Той е доста социален и не ме търсеше постоянно по време на посещенията, заиграваше се с преподавателката, но имаме сериозна драма със спането на обяд у дома, предполагам и там ще е така, а и не съм сигурна, че ще е спокоен до 16 часа дори да заспи обеден сън.
За съжаление не мога да дам абсолютно никакъв съвет, който да е полезен при оставяне на дете на толкова малка възраст за цял ден. Времето е достатъчно, за да се получи травма от изоставяне. Дори общинските ясли имат политика за 1 час първите дни и нямам обяснение защо биха допуснали подобно нещо. Лично аз не бих пуснала детето си в тази ЧДГ. Правилната адаптация не допуска детето да се разплаче неутешимо, за да Ви звъннат. А докато дойдете тези 20-30-60 или повече минути в състояние на високи нива на адреналин в кръвта водят до токсичен стрес. Дори детето да е сравнително добре в ДГ, у дома ще се проявят неблагоприятни симптоми. Адаптацията с родител, която са длъжни да Ви осигурят по закон, също няма да е успешна, ако го оставите от първия ден без Вас само до 16 часа.
Здравейте. Предстои ни тръгване на ясла и въпроса ми е следния. Много ми харесва системата за адаптиране с родител и аз имам възможността да ходя в градината, но в нашето семейство винаги таткото води баткото на градина и дъщеря ми всяка ситрин вижда и знае реда. Дали в тази ситуация, няма да е по- добре да не ходя в градината, тъй като след това пак няма да я водя ази ще види, че нещата не са като при батко, да се излиза с тати? Таткото няма да има възможност да седи в градината? Благодаря
За сега не, за съжаление😔 Но и там има раздвижване. Говорете с директорката, учителките, бъдете добронамерена, искрена, търсете си правото. На много места се съгласяват
Когато има нещо преживяно в миналото на дете(оставено в приемно семейство,преминало в друго и накрая осиновено)има много трудности с играта.На девет все иска някой да играе с него,нищо че е затрупано с играчки.Общо взето играта преминава по един и същи начин . Не съм аз родителя на детето,но ми се налага да съм в голяма част от деня с него.Понякога е тегаво. Мисля,че работи психолог с него,но аз не виждам особени резултати.Знам ,че не е моя работа,но ми се налага и ми е доста трудно ,още повече ,че мнението ми не съвпада с това на родителите.
Здравейте, На детето ми му предстои постъпване в частна ясла. За тях плавната адаптация не включва присъствие на родител, а изпращане на клипчета за успокоение на родителя и обаждане по телефона да го вземем, ако много плаче и не могат да го успокоят. Изрично ми отказаха присъствие, макар че са лицензирани към СРЗИ. Каква стратегия бих могла да предложа на директорката, за да приложим този подход? Къде мога да намеря повече информация за обучението, за което споменахте в края на видеото?
Това с дрехите и аз го практикувах, защото моята госпожица просто отказваше аз да я обличам. Почти на 5, вече съчетава цветовете на дрехите сама и си избира подходящи аксесоари чудесно :)
Аз бих отговорила:''О, Алекс има такъв камион?! И ти се чувстваш тъжен, че той има, а ти не....(правя пауза, за да видя реакцията на детето). То вероятно ще каже "Да!''. Продължавам "Ти много искаш такъв камион с големи гуми и с дистанционно. Ще си го караш вкъщи и навън... (ще поговоря за този камион) Ще ми го нарисуваш ли?''. Самото говроене помага на детето да се разсее от "искам, искам". Но не нужно да обещавате, че ще купите. Може да завършите разговора с емпатия: ''Да, виждам колко е важен за теб този камион и ми се иска да беше в ръцете ти сега и да си играеш с него.'' И тук ако детето още страда, просто оставате спокойно и подкрепящо до него, докато премне емоцията му.
@@Осъзнатиродители .....и в един момент изпитвам такова чувство за вина..... Питам ги тия неща ,защото много ми се ще да не повторя грешките от моето майчинство(аз съм на 55- баба на прекрасен младеж на 3 месеца). Естествено,че има разминаване във вижданията ни за възпитание със родителите. Тяхната теза е ,че няма детето им да бъде лишено от нищо. Годините ми дадоха осъзнаване,което обаче не мога да им предам.
Здравейте, във Варна ще бъда на 25-ти юни (неделя). Ще направя безплатна Работилница “По Пътя на Осъзнатия Родител” от 10:30 до 12:30. Все още не е потвърдено мястото. От Образователна общност Варна ми съдействат за него. Следете страницата ни във Фейсбук и скоро ще има информация. Ето какво ще правим. В рамките на 2 часа сме подготвили 4-ри дейности, които имат за цел да помогнат на всеки от вас да види къде се намира на своя път като Осъзнат Родител, защо е на това място, къде иска да стигне и какво може конкретно да направи. 1. Ще започнем със забавна групова дискусия. 2. Ще насочим погледа си към нас и всеки сам ще помисли върху един модел за личностно развитие. 3. Ще направим упражнение по двойки. 4. Ще завършим с групов коучинг. Може да си запазите място на info@osuznatiroditeli.com
Здравейте, малко късно гледах видеото и детето започна да ходи на ясла по цял ден . Проблема ми е сутрин - не иска да излиза от нас и плаче, като види сградата веднага се се разплаква, оставям я разревана и ме карат да излизам. През деня не плаче,яде , спи и ака там. Вечерта като я взема разказва какво е правила там,но казва че не иска да ходи. Според вас да започна ли да я оставам за по няколко часа или това ще влоши ситуацията ? Тя ходи от 7 дни на ясла.
Здравейте, може ли да дадете съвет за дете/момче на 2,10м. което често се тръшка и започва плач. Как да се справим в къщи, а държанието е в яслата. В яслата се оплакват, че като го помолят да пази тишина (в различни ситуации и при хранене на обяд и при лягане за сън и тн.) веднага се тръшва на земята и започва да плаче. Какво мога да направя от разстояние? В къщи имаме книжки за емоциите, но не знам дали е достатъчно. Какво мога да му обяснявам и казвам?
Здравейте, поведението на детето Ви е съвсем нормално. Вие не може да направите нищо от разстояние. Може да препоръчате госпожите да прочетат две книги, в които има решения на техните трудности. iztok-zapad.eu/kak-da-govorim-malkoto-dete и другата книга www.raketabooks.com/bg-product-details-225.html. Колкото и да му говорите, няма да има резултат, просто защото е нужна адекватна намеса в самата ситуация, а не после логически обяснения като на възрастен, Той е дете под 3г., а това е от огромно значение.
@@Осъзнатиродители Не знам как ще реагират в яслата, ако им връча две, три книги. Каквото и да им кажа, както и да им поднеса информацията, ще се обидят. Добре че след 3-4 месеца ще се прехвърля в градина вече, та дано там е по-различно. А тези книги ще ги купя за мен си, защото звучат като живото-спасяващи. Благодаря ви.
Аз на моята и казвам затова как се чувствам като ми дойде в повече. Бих се опитала да я навия тя да бута количката, докато тригодишната я гушкам. Ама това само с много късмет би станало...
Здравейте! Харесвам видеата Ви, темите за който говорите. Имам един въпрос.Имам момче на 3 години и 6 месеца. Когато се вълнува емоционално - върти ръце и подскача. Какво да правя,за да спре да го прави? Защото децата,дори учителките в детската започнаха да се смеят и подиграват . Помогнете ми.♥️♥️♥️ Благодаря 🍀🍀🍀
Здравейте, много е тъжно, че детето трябва да спре да изразява вълнението си по неговия начин само защото другите не го разбират :( На тази не възраст може много да му помогнете да изгради бързо друг навик. Разбира се може да се опитвате. Важно е като започне да го прави, Вие да назовете какво чувства и защо: "Вълнуваш се, че отиваме на рожден ден..?"(нека в тона Ви да има вълнение, любопитство дали това изпитва детето). Чакате някакво потвърждение от него, може да е "Да'' или само поглед и тогава казвате, :''Кажи:Вълнувам сеее! и покажи ей така с ръчички (тук му покажете как да разтвори например ръцете си и да покаже колко много се вълнува.''Давам пример само, за да Ви насоча. Зад всяко негово преживяване има причина. Назовавайте емоцията + причината и след това давайте пример как да ги изрази. Ще отнеме доста практика и постоянство и с времето ще се научи по други наични (който сте му показвали) да изразява емоциите си. В момента това, което прави, е неосъзнато, неволево и детето няма контрол. Търпение и постоянство!
