Заедно с Диана Андонова, д-р по Предучилищна подготовка, обсъждаме Берлинския модел за адаптация в ясла и градина. Споделяме и една практична идеа, която е в помощ и на детето и на родителя.
Наща малка бонбонка тръгва на детска (държавна) ясла от Ноември. Тогава ще е на 2 години - режимът й е точно, както казвате, което е обнадеждаващо. Не знам, до колко ще е ОК директорката с това да сме там (аз или мама) по време на адаптацията (доста голям цербер беше на първата среща). Това с книжката със снимки е брутална идея, много благодаря!
Много полезно видео. Ние имаме друг проблем, не иска да ака,стиска до последно,защото е боли и не иска да го остави да излезе по 7-8 дни, сега е на 3,5г и това е вече над 2г рев и страдание. Помагат само медикаменти. Всички и говорим, незнам дали използваме правилните думи и начин. Моля за помощ😢
Аз бих се обърнала към псохолог и консултант по хранене. Вероятно има психологически блокаж и тук Ви е нужен специалист, а консултантът по хранене ще даде и посока и идеи за физиологичното справяне с проблема. За такива консултанти знам, че са Маги Пашова и Magic of eating -потърсете ги
Здравейте. Предстои ни тръгване на ясла и въпроса ми е следния. Много ми харесва системата за адаптиране с родител и аз имам възможността да ходя в градината, но в нашето семейство винаги таткото води баткото на градина и дъщеря ми всяка ситрин вижда и знае реда. Дали в тази ситуация, няма да е по- добре да не ходя в градината, тъй като след това пак няма да я водя ази ще види, че нещата не са като при батко, да се излиза с тати? Таткото няма да има възможност да седи в градината? Благодаря
Здравейте, малко късно гледах видеото и детето започна да ходи на ясла по цял ден . Проблема ми е сутрин - не иска да излиза от нас и плаче, като види сградата веднага се се разплаква, оставям я разревана и ме карат да излизам. През деня не плаче,яде , спи и ака там. Вечерта като я взема разказва какво е правила там,но казва че не иска да ходи. Според вас да започна ли да я оставам за по няколко часа или това ще влоши ситуацията ? Тя ходи от 7 дни на ясла.
Много полезна информация! Аз не съм допусната до яслата, но оставях детето два дена по час след което детето се разболя. След като тръгне отново на ясла отново ли да започна все едно е начало-три дена по малко да я оставям или мога малко да увелича времето? Просто да не свикне, че ходи винаги по малко. Благодаря ви!
Здравейте, Първо благодаря за полезното видео! Детето ми ходи сумарно 3 седмици на детска градина по цял ден и плаче в градината,разстроен е и вкъщи.Мислите ли,че би помогнало ако ходи до обяд?
Обикновено това помага за стабилизиране на нервната система - детето да има по-малък престой в ДГ и няколко часа у дома. Вероятно старата школа биха казали, че така ще свикне по-бавно, но трябва да прецените кое е приоритет - емоционалното състояние на детето или това да се примири и да спре да плаче по-бързо. В повечето случаи намаляването на времето на престой подпомага изграждането на положителна нагласа у детето.
Може ли да дадете идея как би могло да стане това присъствие на родители сред всички деца, които вече са "адаптирани", за да адаптират своето собствено? Това не е ли огромен стрес за останалите деца? Това мен особено ме притеснява. Най-редовно се отлага пускането на децата, това би довело до непрекъснато присъствие на родители, адаптиращи децата си. В този момент как ще се почувстват децата, посещаващи вече, няма ли и те да поискат своя родител и да се почувстват изоставени?
Здравейте! Този въпрос е много важен и Ви благодаря за него. Децата, които вече са адаптирани с родител, нямат абсолютно никакъв проблем с присъствието на родители, защото те не са преживели травма от изоставяне. За това се борим моделът да е задължителен за всички. Децата, които не са адаптирани с родител биха могли да реагират различно на присъствието на родителите в зависимост от стила на привързаност, особеностите на темперамента и до каква степен са травмирани по време на аптацията. Някои деца нямат проблем с присъствието на други майки, дори търсят тяхното внимание, гушкат ги и са им интересни. Децата, които така или иначе плачат за мама е възможно да се разстроят допълнително, но е възможно и да не обърнат внимание, тъй като те често са твърде вглъбени в мъката си от раздялата, трудно могат да бъдат разсеяни и да им се привлече вниманието и допълнителни непознати жени да не ги интересуват. Имайте предвид, че престоят на родителите е кратък. А присъствието на n- на брой непознати лица е ежедневие, дори в периода на адаптация. Има преподаватели по допълнителни дейности, заместващи колеги от друга група, мед.сестри, психолог, логопед, русерсен учител, директор и кой ли не друг, който би могъл да прекарва време в помещението. Когато психологът или ресурсният работи с едно дете, никой не казва на останалите “Това не е майка му”. За това как им се отразява тяхното присъствие никой не се интересува! Мисля, че е важно да работим в посока здравословна адаптация с родител за възмажно най-голям брой деца, която е единствената елеминираща травмата. Всичко друго в периода на адаптацията така или иначе е стрес и емоционален шок за повечето деца.
Здравейте, много съжалявам, че не попаднах по-рано на Вашето видео. Следващата седмица предстои детето ми (на 1 1/2 години) да започне в частна ясла. В края на юли имахме 6-7 дни присъствие по час-час и половина в двора и сградата на яслена група, принтирахме и снимки на госпожите по тяхна препоръка, за да ги показваме на детето, но моделът им на адаптация не позволява детето да стои до обяд, можем да го вземем не по-рано от 16 часа, освен ако не е много разстроено за обеден сън - тогава ще се обадят, за да го вземем на обяд. Въпросът ми е какво може да се направи в тази ситуация, за да не се травмира? Той е доста социален и не ме търсеше постоянно по време на посещенията, заиграваше се с преподавателката, но имаме сериозна драма със спането на обяд у дома, предполагам и там ще е така, а и не съм сигурна, че ще е спокоен до 16 часа дори да заспи обеден сън.
За съжаление не мога да дам абсолютно никакъв съвет, който да е полезен при оставяне на дете на толкова малка възраст за цял ден. Времето е достатъчно, за да се получи травма от изоставяне. Дори общинските ясли имат политика за 1 час първите дни и нямам обяснение защо биха допуснали подобно нещо. Лично аз не бих пуснала детето си в тази ЧДГ. Правилната адаптация не допуска детето да се разплаче неутешимо, за да Ви звъннат. А докато дойдете тези 20-30-60 или повече минути в състояние на високи нива на адреналин в кръвта водят до токсичен стрес. Дори детето да е сравнително добре в ДГ, у дома ще се проявят неблагоприятни симптоми. Адаптацията с родител, която са длъжни да Ви осигурят по закон, също няма да е успешна, ако го оставите от първия ден без Вас само до 16 часа.
За сега не, за съжаление😔 Но и там има раздвижване. Говорете с директорката, учителките, бъдете добронамерена, искрена, търсете си правото. На много места се съгласяват
Благодаря за полезното видео! Знаете ли дали в град Варна има ДГ, която прилага Берлинския модел? На дето ми му предстои да тръгне другия месец, но в нашата ДГ категорично ми беше казано, че трябва да го оставя на външната врата и не мога да вляза вътре :(
Здравейте, вероятно няма такава градина (не знаем да има). Имайте предвид, че е Ваше законно право да сте до детето си в периода на адаптация според Наредба 5 (dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=151886). В момента има препоръчителни мерки заради Ковид, но не са задължителни и отново сте в правото си да изискате, спазвайки препоръчителните мерки (разстояние 1метър, маска и т.н.) да Ви допуснат. Желаем Ви успех❤️
@@mariagoranova7642 Здравейте! Имам приятелка, която работи като възпитател в детска градина във Варна. Ако имате нужда от кординати или др. информация - се свържете с мен.С удоволствие ще Ви съдействам. Ние живеем в Германия и от личен опит зная колко е щадящ този метод.
Здравейте! Споменахте, че ако детето няма проблем с адаптацията и не търси родителите си през деня, също всъщност е проблем. Дъщеря ми е на 3 г. и от 1 месец посещава частна градина, ходи с желание и изобщо не се сеща за нас през деня. До момента на тръгване сме се грижили за нея аз и баща ѝ, като сме били заедно през цялото време, тъй като и той можеше да не работи в последната година. Имаме добра връзка с детето, но думите ви в уебинара ме смутиха. Ще съм благодарна да обясните повече за това.
Здравейте! Вероятна нямате повод за притеснение. Възможно е детето да е спокойно и сигурно привързано, благодарение на грижите Ви и лесно да се е адаптирало към ДГ. Това, за което споменавам е така наречената “избягваща привързаност”. Тя се формира, когато детето не получава отклик на своите емоционални нужди, понякога и физически. Например, ако бебето плаче, но родителят вярва във вече отречените от науката схващания, че ще се разглези, ако се откликва на плача му, че то се опитва да манипулира т.н. Тогава то разбира, че колкото и да моли за помощ, няма да бъде чуто. Научава се да се утешава само и че не може да разчита на другите. Признак за този стил на привързаност е, когато детето не прави особена разлика между родителя и непознат човек. Често срещана е в западните индивидуалистични култури, където от раждането бебето е отделено в самостоятелна стая. Също използват преходен обект - предмет (плюшена играчка, одеалце, пелена), който служи като заместител на майката или човешко взаимодействие. Децата с избягваща привързаност израстват като по-самостоятелни и понякога интровертни. В зряла възраст нямат потребност от партньор в степента, в която останалите. Обичат да работят сами, могат да станат учени или творци.
@@didashki Благодаря за подробния отговор. Ние също смятаме, че нуждата ѝ от нас е презадоволена и спокойно се отдава на игра с децата, защото няма съмнение, че ще си я вземем след това. Тя е и много социална и обожава деца. Надявам се наистина да няма място за притеснение. Благодаря отново!
Здравейте, На детето ми му предстои постъпване в частна ясла. За тях плавната адаптация не включва присъствие на родител, а изпращане на клипчета за успокоение на родителя и обаждане по телефона да го вземем, ако много плаче и не могат да го успокоят. Изрично ми отказаха присъствие, макар че са лицензирани към СРЗИ. Каква стратегия бих могла да предложа на директорката, за да приложим този подход? Къде мога да намеря повече информация за обучението, за което споменахте в края на видеото?
