Тези камиончета пластмасовите, в които сядахме и се возехме ги правеха ,в моя роден град, Бати Сашо. В Габрово ,в един огромен завод за пластмасови изделия. Който после съсипаха ,както по-вечето заводи в града.Завод с два портала,огромна работа. Работници имаше хиляди...имаше и столова за хранене с много евтина храна.Ходех на занималня след училище и беше близо до завода,майка и татко на работа (в друг завод), но ни даваха на мене и на брат ми по 1 лев и с този лев обява обядвахме в стола на завода за пластмасови изделия (първо,второ и трето),че и за закуска ни оставаха. Чух,че завода го беше взел един турчин от Турция, докарал разбити машини от Турция и заменил,тези в завода. Оригиналните от завода закарам в Турция. Това става след падането на комунизма, когато всичко се раздържавяваше.
Не ходя вече по МОЛ-ове, защото ми става някак неловко и тъжно! Западът навлезе у нас и то не само с положителните неща, но и с блясъка на богатството, натруфеността, сбърканите ценности и фалш. При все че толкова много хора са на границата на оцеляването...
Цените са повече от стряскащи на фона на мизерията в страната. Не знам каква е целта на занятието, но така ще им стоят и манджите и часовниците и всички други стоки на високи цени. Хората масово се изнасят дори и от Варна и София в посока чужбина....
Прави повече видеа с разходки около Варна, Шумен, Скални манастири в Осмар. Изморени сме от консуматорския дух, който властва в цяла Европа, а реално не носи духовно щастие!
Едно време 0.10 стотинки беше захарен памук. Но тогава България произвеждаше захарно цвекло всичко. Сега внос от Турция. Два лева в България на Запад 2евро. Ма 2евро са 4лева.
Малеее на това много хора ли му викаш … колко е спокойно и приятно. В София не се издържа в мол и 5мин … ужас на ужасите. Ама така е като цяла България, дойде в София … и всички У мола бате, простите пръчки.
