Сребърните вежди на дъгата
безумно се усмихват под дъжда.
Тихо ме поглеждаш,
без надежда да пробием самотата.
Безправен като бяла бучка захар
пътува ретрофилма на съня.
Не искам да го махам,
не, не искам да се върна в свободата,
в стоглавата акула на деня.
Посмей се ти със мен приятел,
хили се цяла нощ във вечността!
Ти мислиш,че си зле във този кратер,
пред нас са само рози и трева!
Пусни мустак и не пропускай бира!
Раздирай всяка малка красота!
Не ставай от кревата,
не тропай по вратата - гира ще ти падне на главата!
Вземи при тебе спомените скъпи
а тъпите при мене остави.
Какво се случи снощи?!
Брадата ми напъпи!
Изпуснахме големите жени!
Посмей се ти със мен приятел,
хили се цяла нощ във вечността!
Ти мислиш,че си зле във този кратер,
пред нас са само рози и трева!
14 дек 2009
