Димчо Дебелянов Да се завърнеш в бащината къща

Подписаться 192

Просмотров 72 тыс.

50% 1

Димчо Дебелянов
* * *
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!

Развлечения

Опубликовано:

22 фев 2012

Ссылка:

Скачать:

Готовим ссылку...

Добавить в:

Мой плейлист

Посмотреть позже

Комментарии : 25

@stelalozanova1464 4 года назад

Господи, колко много има в това стихотворение!

@yuriystefanov4069 3 года назад

Застинала снимка на един отдавна отминал в небитието свят, където сенките на мъртвите са много повече от малкото останали живи. Ние винаги се връщаме на местата, където някога сме били щастливи, обичани и важни, за да потърсим здрава, сигурна опора и да почерпим от там нова сила. А намираме руините на нашето минало и болката от загубата. Хубаво е да преспиш под покрива на старата къща и да се събудиш от птичата глъч на старата ябълка до прозореца, но няма вече кой да ти сложи сутринта на масата топли мекици и чаша варено домашно мляко. Затова с усилие завличаш куфара до колата и го подреждаш до старата кутия с детските си „съкровища“. А отгоре искаш да изсипеш всичката си болка и махмурлука на разочарованието, но болката не слиза от тебе, тя е в тебе. Та те така...