@@b.a5520 Да правиме ,едните се македонски блгари ,другите како тебе одродени блгари m.ru-vid.com/video/%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE-hb8AAg2hDHQ.html
nam ne ni treba ucebnik po istorija , nasata istorija ja napisa Aleksandar Makedonski i Biblijata ! a tvojata ja pisuval nekoj mongol po ime Asparuh gomno edno !
Ако има бугари тука, тоа се наши државјани не ваши.Државата фунционира по државјанство не етникум и на никој не му е забрането тука да се изразува како сака, напротив сите бенефити ги имаат малцинствата по устав.И тоа како "други" можат да конкурираат во процентот, пропорционален за државна работа.А приватно на никој не му е многу грижа кој што е.Овие креираат јавно мислење таму и лажат.Немаме ништо со Србија тука исто така.Единствено добрососедство што не го градиме со вас бидејќи имате територијални претензии.
@@nikolakrnceski458 Нито един монголец не смята така. Всъщност никой на Свето не смята, нито твърди това, освен шепа бановинци. Прилеп е прекрасен пролетно време. Подобро иди се прошетай на въздух.
Стихотворение на големия македонски поет Ацо Караманов: НАРОДЪТ Възкръсна пак в него великий копнеж, в кръвта му се плискат днес волни мечти и тялото смело издига в кипеж, отхвърлил миражните ледни тъми. Той помни веригите турски,но пей в гръдта му безстрашно, чилично сърце, и огън в него гори, пламеней, и обич възпламва в мъжко лице. Той помни жестокият Ньойски диктат, годините страшни и черните дни, когато камшикът на страшния глад, душата му хвърли в тежки беди. В сърцето той чува на Левски гласът, и вижда на Ботев метежния лик, пред себе си вижда днес новият път, на свойта родина копнежът велик. Той помни лъчите на златния век, на цар Самуила великата мощ, той помни Цар Петра и меча му мек, и гръцката злоба в робската нощ. Приютил в гръдта си заветът лъчист, с огън в свойте лъчисти очи, той чака: свободен и светъл, и чист, да брани страната от злите беди. Източник: Сканирана от оригинален екземпляр Автор: Александър (Ацо) Василев Караманов е изтъкнат македонски поет и партизанин, роден на 31 януари 1927 г. в Радовиш. Присъединява се към партизанското движение на 5 септември 1944 г. Умира едва на 17 години през октомври същата година от раните си при изпълнение на разузнавателна акция срещу германската армия край Берово.
И след 100 години ще казват в историята на Албания ,че имало някога някъкви македонци в Албания,но те не са знаели,че те са албанци и затова са се наричали македонци.(Веднъж предадохте България,така че нема да ви е трудно ,да предадете и РСМ.)
Стихотворение на големия македонски поет Ацо Караманов: НАРОДЪТ Възкръсна пак в него великий копнеж, в кръвта му се плискат днес волни мечти и тялото смело издига в кипеж, отхвърлил миражните ледни тъми. Той помни веригите турски,но пей в гръдта му безстрашно, чилично сърце, и огън в него гори, пламеней, и обич възпламва в мъжко лице. Той помни жестокият Ньойски диктат, годините страшни и черните дни, когато камшикът на страшния глад, душата му хвърли в тежки беди. В сърцето той чува на Левски гласът, и вижда на Ботев метежния лик, пред себе си вижда днес новият път, на свойта родина копнежът велик. Той помни лъчите на златния век, на цар Самуила великата мощ, той помни Цар Петра и меча му мек, и гръцката злоба в робската нощ. Приютил в гръдта си заветът лъчист, с огън в свойте лъчисти очи, той чака: свободен и светъл, и чист, да брани страната от злите беди. Източник: Сканирана от оригинален екземпляр Автор: Александър (Ацо) Василев Караманов е изтъкнат македонски поет и партизанин, роден на 31 януари 1927 г. в Радовиш. Присъединява се към партизанското движение на 5 септември 1944 г. Умира едва на 17 години през октомври същата година от раните си при изпълнение на разузнавателна акция срещу германската армия край Берово.
Стихотворение на големия македонски поет Ацо Караманов: НАРОДЪТ Възкръсна пак в него великий копнеж, в кръвта му се плискат днес волни мечти и тялото смело издига в кипеж, отхвърлил миражните ледни тъми. Той помни веригите турски,но пей в гръдта му безстрашно, чилично сърце, и огън в него гори, пламеней, и обич възпламва в мъжко лице. Той помни жестокият Ньойски диктат, годините страшни и черните дни, когато камшикът на страшния глад, душата му хвърли в тежки беди. В сърцето той чува на Левски гласът, и вижда на Ботев метежния лик, пред себе си вижда днес новият път, на свойта родина копнежът велик. Той помни лъчите на златния век, на цар Самуила великата мощ, той помни Цар Петра и меча му мек, и гръцката злоба в робската нощ. Приютил в гръдта си заветът лъчист, с огън в свойте лъчисти очи, той чака: свободен и светъл, и чист, да брани страната от злите беди. Източник: Сканирана от оригинален екземпляр Автор: Александър (Ацо) Василев Караманов е изтъкнат македонски поет и партизанин, роден на 31 януари 1927 г. в Радовиш. Присъединява се към партизанското движение на 5 септември 1944 г. Умира едва на 17 години през октомври същата година от раните си при изпълнение на разузнавателна акция срещу германската армия край Берово.
Стихотворение на големия македонски поет Ацо Караманов: НАРОДЪТ Възкръсна пак в него великий копнеж, в кръвта му се плискат днес волни мечти и тялото смело издига в кипеж, отхвърлил миражните ледни тъми. Той помни веригите турски,но пей в гръдта му безстрашно, чилично сърце, и огън в него гори, пламеней, и обич възпламва в мъжко лице. Той помни жестокият Ньойски диктат, годините страшни и черните дни, когато камшикът на страшния глад, душата му хвърли в тежки беди. В сърцето той чува на Левски гласът, и вижда на Ботев метежния лик, пред себе си вижда днес новият път, на свойта родина копнежът велик. Той помни лъчите на златния век, на цар Самуила великата мощ, той помни Цар Петра и меча му мек, и гръцката злоба в робската нощ. Приютил в гръдта си заветът лъчист, с огън в свойте лъчисти очи, той чака: свободен и светъл, и чист, да брани страната от злите беди. Източник: Сканирана от оригинален екземпляр Автор: Александър (Ацо) Василев Караманов е изтъкнат македонски поет и партизанин, роден на 31 януари 1927 г. в Радовиш. Присъединява се към партизанското движение на 5 септември 1944 г. Умира едва на 17 години през октомври същата година от раните си при изпълнение на разузнавателна акция срещу германската армия край Берово.
Те повечето са си дошли в България и там им е родата, щото са били и ще останат българи! А вие, като сте предатели на род и кръв Господ ще реши, какво да ви прави?
Стихотворение на големия македонски поет Ацо Караманов: НАРОДЪТ Възкръсна пак в него великий копнеж, в кръвта му се плискат днес волни мечти и тялото смело издига в кипеж, отхвърлил миражните ледни тъми. Той помни веригите турски,но пей в гръдта му безстрашно, чилично сърце, и огън в него гори, пламеней, и обич възпламва в мъжко лице. Той помни жестокият Ньойски диктат, годините страшни и черните дни, когато камшикът на страшния глад, душата му хвърли в тежки беди. В сърцето той чува на Левски гласът, и вижда на Ботев метежния лик, пред себе си вижда днес новият път, на свойта родина копнежът велик. Той помни лъчите на златния век, на цар Самуила великата мощ, той помни Цар Петра и меча му мек, и гръцката злоба в робската нощ. Приютил в гръдта си заветът лъчист, с огън в свойте лъчисти очи, той чака: свободен и светъл, и чист, да брани страната от злите беди. Източник: Сканирана от оригинален екземпляр Автор: Александър (Ацо) Василев Караманов е изтъкнат македонски поет и партизанин, роден на 31 януари 1927 г. в Радовиш. Присъединява се към партизанското движение на 5 септември 1944 г. Умира едва на 17 години през октомври същата година от раните си при изпълнение на разузнавателна акция срещу германската армия край Берово.
