Booking 0885817172
Честита Коледа, честито Рождество Христово! В родния край съм, а “Заблеяло ми агънце” на великия Борис Машалов е песен, която звучи и винаги ще се чува тук! Това е песен, която не просто разказва, но и поучава - НЕ ЖИВОТНИТЕ, а НАС - ХОРАТА! Да бъдем ЗАЕДНО, да не се делим, да сме сплотени, да се държим един за друг, и да се обичаме! Тази песен винаги е предизвиквала тъга в мен, но всъщност краят ѝ (който не е включен в изпълнението на Борис Машалов) е щастлив! Пожелавам мир в душите и повече да слушаме сърцата си… те знаят истината❣️ ❤️🔥❤️🔥❤️🔥
Ето и целите стихове:
(С диалект.)
ЗАБЛЕЯЛО МИ АГЪНЦЕ
Заблеяло ми агънце,
във Тодорови кошари,
като му агне заблея,
цяло му стадо разблея.
Тодор на агне продума,
агънце байно рогато,
защо ми жално заблея,
та ми стадото разблея?
Дъл не ти трева зилена,
или ти вода не стига?
Агънце жално продума,
байно льо, бачо Тодуре,
къде е мойта майчица?
Тодор на агне продума,
агънце байно рогато,
таз сутрин рано в ниделя,
дойдоха трима търговци,
шъпа алтъни дадоха,
Рогуша на тях продадох.
Агънце жално продума,
помниш ли байно Тодуре,
когату Тунджа придойде,
синджир мостови събори,
твоето стадо шарено,
отвъд реката остана.
Ти покрай бряга ходяше,
жално си милно плачаше,
моята майка Рогуша,
тя ти стадото преведи.
Помниш ли какво убеща,
каква ти беше думата?
Ругата ше и позлатиш,
краката ше и посребриш,
Защо я байно продади,
на тези върли касапи?
Тодур си жално нажали,
с медян си кавал засвири,
като си с кавал свиряши,
сълзи мо кавал убливат.
Шару си кротко лежеше.
Рогуша от стадо приблея:
Чувам те, байно Тодуре,
тежък ми звънец завързан.
Ако се от стадо отделя,
Касапи ше ме познаят.
Шаро си в трева полази,
и се у стадо намеси,
каишка ѝ с уста прехапа.
Рогуша се от стадо отдели,
И се при Тодор намеси.
Агънце милно приблея:
Байно льо, бачо Тодуре,
всички са агънца със майка,
и аз съм байно със майка.
Nevena Tsoneva
2 окт 2024
