Когато футболът в България беше удоволствие и наслада, игран от големи футболисти пред пълни със запалянковци стадиони. Това е на светлинни години от сегашната действителност . Само носталгия изпитваш, но и сладка тръпка ,че сме ги гледали наживо
На този мач бях на стадиона и, когато Гиби падна на колене пред сектор Б след втория гол, се разплаках от радост. После той сбърка, за да стане голът на Славков, но Пацо Цветков оправи нещата. Искренов беше великан, но, ако не беше вродената му хулиганщина, щеше да стане истинската златна топка. Онзи мач в Сплит, когато побърка югославяните и, ако не беше пропускът на Ради Здравков, ние ги биехме, не мога да го забравя. Финтовете. Великият номер 11. Стадионът избухваше, когато дикторът рецитираше състава "... и номер единадесет (пауза) Божидаааар ... ИСКРЕНОВ" ГИБИ, ГИБИ, ГИБИ!
И аз бях на мача -първия мач в живота ми,на 9 години и от този мач станах фен на Левски. Ако тогавашните Левски-Спартак и ЦСКА се срещнат със сегашните може и да има двуцифрени резултати.Разбирате в чия полза...Нашият футбол много отстъпи.
Ех как бързо минават годините ! А и имаше какво да видиш като отидеш на стадиона . Имахме футболисти , всеки мач имаше своя заряд а вижте трибуните . Сега хем няма футболисти хем и трибуните празни ! ЖАЛКО !!!
@Svetoslav Penkyovski Не мисля ,че са се изравнили.Просто много хора спряха ,да ходят на мачове.Кампанията "да спасим Левски" показа силата на сините фенове.Онези бяха в подобна ситуация 2014-15 помним ,колко пари събраха ,помним как "спасиха" отбора си.това е показателно.
колко много хора..... и то на всеки мач е било така, защото футбола е бил за удоволствие, един вид социална дейност , като да идеш на кино.... но сега там е за "яки ултраси" няма как да идеш и да подкрепиш отбора ти нормално. После се чудите защо Лудогорец пълнят националния... Ами пълнят го защото няма отрепки , затова....
Така беше Йонко . По онова време масове пътувахме с влакове по мачове . Помниш как сини и червени се събирахме във вагон ресторанта и си пиехме бирата заедно , но знаехме ,че като започне мача ще има истински футбол а не се биехме както е сега . На връщане пък се черпехме макар да бяхме от различни отбори . Хубави години бяха , а сега това няма как да се повтори . Та те сега вътре в агитките се бият ! Ето това е истината . На здраве приятелю.
Михайл сега можеш да намер много мачове от миналото . Потърси си и мачове от Европейски и Световни първнства ,има какво да се види ! А един мач ще ти препоръчам . Бразилия - Уругвай на Маракана . Финал за Световното !
На този мач бях на 14 години. Предишната титла на Левски беше през 1979г. Полудях от радост при 2-0. А при 3-1 направо откачихме с баща ми (светла му памет). Тогава в лудото подскачане пред телевизора счупихме две табуретки. После му се обидих, че не ме е завел на този мач. А с Краси Безински (много добър човек, Светла му памет и на него) се бъзикахме заедно с Велко Кънев - а бе, Краси, кажи как стана тоя втория гол на Гибона? Е па не я видех!
