📚 КНИЖНИ ЛЮБИМЦИ И РАЗОЧАРОВАНИЯ през ЮНИ 2024 г. 

Лори, много се радвам, че "Харолд и Мод" ти е харесала. Браво, че си успяла да дочетеш "Непокорната". Аз не можах. Оставих я преди средата. И аз чаках ли чаках нещо да се случи... уви. Влюбена съм в корицата. Много емоция ми носи, но до там. Не бих казала, че и стила беше нещо особено, защото аз често дори да не се свържа с героите и да не харесам сюжета, ако стила ми допадне, с удоволствие дочитам книгата. "Хвърчило" съм си я набелязала от доста време. Приемам твоето мнение като знак, че трябва най-после да си я взема и да я прочета. Книгите на издателство "Ерго" наистина са качествени и достъпни. Аз също съм им фен.

Много приятен влог! Набелязах си почти всички книги, които представи и най-вече ме заинтригуваха последните. Интересно ми е да чета за Индия, а ми стана много любопитно за разказите от "Ресто", предвид че съм живяла в онова време. Допълнителна, приятна атмосфера създават кадрите от парка и зоопарка! Изключително удоволствие е за мен да те гледам и слушам, Лори! 😊 P.S: Да видим кога ще започна и аз с книжните видеа. 😁

Издателство "Ерго" са с едно от най-красивите и качествено изработени книги. Български автори не съм чела, но подбора е чудесен / чуждестранна литература/, но си е тип бутиково издателство

Снимай с двете Стефита!!!

Много атмосферен влог.

Не мога да им приема отношенията им са нормални и да им се радвам.Ако се бяха срещнали а малко по-късен етап тогава нещата биха били различни,ама той да е а 15 и тя да подхваща каквото и да е било с него от такъв характер е...на това му се казва grooming.Това го виждаме и в „ Пътни“ и в „ Моя мрачна Ванеса“.Виждаме как подобни „ връзки “се отразяват на подрастващото лице и как първоначално не си дават сметка относно нередността на цялата ситуация,а на по-късен етап вече като са пораснали и си дават сметка,че не е било много нормално се разкъсват и изпитват борба да назоват човека на когото са се отдали по абсолютно всякакъв начин с ужасното наименование,което обаче описва какъв всъщност е той в действителност.Не знам ,защо когато положението е обърнато ,както е тук,хората го възприемат по различен начин.

И заради това се възхищавам на хора,които имат много деца,но някак си успяват да се справят.Ти и твоята половинка ,наистина трябва да работите заедно като партньори каквито ще,иначе се вижда какво чудо ще е.В този случай,това се получава не заради липсата на желание от страна на Бени,а защото просто той няма възможността да бъде физически с нея и да и помага,тъй като няма кой да му помага с работата.Тъжното,че в реалността в не малко случаи,често бащата няма желание да помага на майката и смята,че от него се иска да ги осигури материално и до там,което е потресаващо.Не рядко се чува реплики от рода „ дай да ти помогна“,което говори ,че човек не осъзнава,че принципно и той трябва да е действащо лице,а не от време на време,щом е в настроение да реши да направи нещо.Все пак и той живее в същия дом,и той е създал това дете и някак си е странно човек да прави на голям проблем или да се бие в гърдите и хвали ,щом направи нещо,което по принцип трябва да върши.Този коментар,на който бях попаднала по този повод,ме накара да се замисля,колко неправилно гледаме на нещата и даже не си даваме сметка за това.Това за което ти кажа,че се шири мнението,че майките си клатят по цял ден краката и си пият кафето...за жалост е така и по-странното е,че такива коментари понякога може да чуеш и от по-млади жени.Тези коментари от рода на: „да се продължи поколението “,„да има кой да ме гледа на старини“, „да ми помага с работата “съм ги чувала и съм втрещена...И после хората се чудят,защото нещата не вървят.Ми ,как да вървят като всичко се прави с неправилните подбуди...Едно време е имало причина за това,както и сама каза,но сега...Надявам се ние ,като общество да се отърсим от вградените ни нездравословни порядки,начин на мислене и т.н, и да почнем да се учим и лекуваме от причинените ни болки и травми.

На български са издадени само две книги. Поне това е в сайта на издателството

"Четецът" ми е любопитна книга, но ще ми е много трудна за четене, чисто емоционално. Имам сериозен проблем с такава разлика в годините. Майка ми беше на 36 когато се събра с баща ми, той обаче беше едва на 17, подигравките от околните понасях и аз, въпреки че така и не разбрах защо, тъй като нищо не можех да направя, бях само на 6. Човека беше добър баща и ме обичаше повече от собствения си син, но като цяло си бяха едни 20год счупена работа и сега имам огромен проблем с подобни разлики, пък били те и в полза на мъжа. Например от "Лолита" ми се гади. Но може би в някакъв момент ще се предизвикам да прочета тази, просто за да изляза от зоната си на комфорт.

Не мисля, че хората които са чели „Четецът“ за много малко. Все пак книгата е от 1995-та година и вече има второ издание на български. За мен книгата е много добра, но аз не съм от читателите, които настояват да има много много диалози.