Аз също харесах „Обичам те, обичам се“. Много полезна. Сбита, кара по същество, не разтяга излишни локуми и дава важна информация на достъпен език, така че да я разбере всеки. И аз мисля, че не би било зле тази книжка да се изучава в училище или поне родителите да я дават на децата си, когато навлязат в света на връзките. Като цяло трябва да има часове по емоционална интелигентност. Така могат да бъдат избегнати толкова много проблеми в обществото, включително войните. Четейки такава литература, осъзнавам, че повечето хора сме зациклили по емоционално развитие на някаква ранна възраст от детството и реагираме супер незряло за много неща.
@@sonriendooo много ми е приятно да срещна хора, които са чели книгата и откриват същото, което и аз. Дано образователната ни система, която от години прескача от реформа в реформа, да помисли за подобен тип часове. Емоционалната интелигентност звучи като клише, което се използва в най-различни направления. А е важно да можем да валидиране и разпознаваме емоциите, чувствата на себе си или човека от другата страна.
Бих добавила,че човек(било то мъж или жена)като вижда и вътрешно има някакво усещане ,че нещата няма да ги бъде навярно с дадения човек,независимо колко много им се иска да се получат нещата,независимо ,че имат чувства и т.н,те трябва просто да си тръгнат или да не започват нещата,а не да тръгнат и идеята,че ще могат да променят някого,че могат да го превъзпитат или да се опитват да ги моделират,че да паснат на тяхната представа за идеалния партньор, или и себе си да убеждават,че той/тя е добър човек,и се държат зле,защото са наранени и аджеба те ще го/я излекуват...Човек ,като срещне ,човека за него,нещата много естествено ще почват да се подреждат.Емили Хенри...човек трябва да не забравя,все пак тя откъде е.Културата там е съвсем различна и за там това не е нещо ненормално и възмутително.В пълното си право ,на самия теб да не ти допада тази част,ама да се надава чак толкова шум за това е някак пресилено.От Емас съм си набелязала освен тази книга,така и една за финансите.Авторът беше немец.Бих ти препоръчала да прочетеш Опасните личности на Джо Наваро.Мисля ,че е ти бъде доста любопитно.Българския потребител е...,ами проявява си типично нашите си дразнещите черти.И аз съм много емоционална.Лесно се дразня и направо запалвам,като видя по-неприятно отношение.Въпреки това се опитвам да се контролирам и да си подбирам внимателно думите,независимо от това колко дадения човек ме е издразнил или разгневил,защото знам че,думите раняват и не искам да минавам една невидима граница(която хората нямат проблем да минават),която ако премина би станало много грозно и ще съжалявам после за което.На този етап ми е по-трудно да не позволявам на дадено отношение,подмятания и т.н. да не ме засегнат по някакъв начин.Опитвам се да го игнорирам това,ама много бързо чашата прелива,защото отвсякъде и постоянно се бълват разни неща и се пропуквам.
Еха, благодаря за този обстоен обзор на видеото!❤ Много ми е мило, че някой ги гледа целите.😃 Когато седна да снимам, обикновено го правя за себе си. И се радвам, че има хора, които все пак се вълнуват. За темата с тревата… крайна съм. Но в последните години съм взела решение да си отстоявам нещата, в които вярвам. Благодаря ти за книжната препоръка. Мисля, че не съм я срещала. Ще погледна. Относно взаимоотношенията - сложно, то ако беше лесно сигурно нямаше да се наричат токсични. Нещо малко от сорта - бий ме, обичам те. За себе си се радвам, че не ми се налага да търся партньор на тази възраст. Животът, ролите и стандартите се променят. Дано децата имат късмет някой ден.
@@veselinaproycheva Хей,недей така!Има хора,които те гледат.Може да не коментират или да са по-обрани,но това не значи,че не са ти изгледали докрай клипа.Аз се разприказвам,когато ми е приятно и се чувствам удобно,а именно такъв е случая в тази малка книжна ниша.За тревата...предпочитам да не се употребява и т.н,но не би ми пречило,ако в някоя книга се спомене.Сложно е,защото примерите ,които гледаме не са много хубави и трудно се излиза от този омагьосан кръг в който постоянно се въртим.Освен това ,което каза другото,което не улеснява положението е времето в което сме .Доста пародоксално е положението.Хем сме близки,хем пък и толкова далечни и самотни.Като цяло на хората ни е трудно на навигираме в тази си действителност,а какво остава за хората,които тепърва ще имат да си блъскат главата в стената/
