Ревността между децата 

Много полезно! Благодаря!

Анита, ти си велика!

Дъщеря ми (2.5 години) много се ядосва, когато някое дете й вземе нещо без да я питат. Тя винаги пита и може би очаква същото от ответната страна. Много често се стига до екстремна агресия, зверско крещене и удари. Във всички случаи с по-малки и по-слаби от нея (главно бебета, или току що проходили). Наскоро имахме случка на детска площадка, където се беше заиграла на една пързалка, появи се едно наскоро проходило дете, което искаше да се качи и да се пързаля също. Не та не! Моментална истерия! Аз: "Ти май много се ядоса, че детето иска да се пуска по пързалката. Тя е твоя и ти не си разрешила, нали?" "Да" "Разбирам те миличка, бла бла бла, емпатия на макс, когато си готова ще му дадеш да се пързаля и то, нали?" "Да" Успокои се и тръгна да се пързаля, но при второ пускане, по-малкото дете се беше хванало за пързалката. В момента на пързаляне, дъщеря ми грабна ръката на малкото и я повлече с нея от чиста агресия. Малкото се повлече напред и падна с лице на земята. Как бихте реагирали вие адекватно и осъзнато? Какъв ще е вашият подход в случая? Конкретно ние се опитваме да установим граници на социално-приемливо поведение преди да влезем на площадка. "Ако се ядосаш, че някой иска да ти вземе нещо, можеш да говориш с детето, с тати/мама. Решаваме проблемите си с говорене. Понякога може много, ама много да се ядосаш и да ти се прииска да удариш (бамнеш) някое дете. ОК е да чустваш силни чувства, но решаваме проблемите с говорене, не с бамкане. Ако се случи бамкане, си тръгваме, защото сме опасни за другите деца." Тя винаги слуша с внимание и разбира, но често се стига до неприятни ситуации и физически конфронтации, където все спасявам някое по-малко от нея. Искам да вметна, че малката разбира и говори адски много. Предлагаме много избори ежедневно и почти нищо не става насила, преди да сме на нивото и да покажем разбиране. Проблемът беше изкоренен преди 2 месеца, но от 2 седмици отново е на лице. Вкъщи не се удряме, примерът който даваме е повече от добър, смея да твърдя. Не ни хапе, не ни удря, не ни вика... Навън с малките обаче, винаги сме на щрек. Благодаря за отделеното време.