“Let everything that’s been planned come true. Let them believe. And let them have a laugh at their passions. Because what they call passion actually is not some emotional energy, but just the friction between their souls and the outside world. And most important, let them believe in themselves. Let them be helpless like children, because weakness is a great thing, and strength is nothing. When man is born he is weak and malleable. When he dies he is hard and insensitive. When a tree is growing, it’s tender and pliant, but when it’s dry and hard, it dies. Hardness and strength are death’s companions. Pliancy and weakness are expressions of the freshness of being, because what has hardened will never win"
Alexander Pincin This movie is important for me. But I haven't known who is the author of this monologue, which is my favourite piece. Now I know: Lao Tzu, Chapter 76. Thanks a lot.
@@Finn959 I’ve always considered myself to a rather gentle, meek person, and for years I have been bullied for it, for being soft, or unmasculine. This scene gave me a new way of looking at not only myself, but also the world around me. It introduced me to taking an interest in contrarian, philosophical views, and I have never been the same since…which is a good thing. Therapy whilst not unhelpful, taught me about things like cognitive distortions, but always made me feel as though it wasn’t really addressing the truth of things, whilst this video did.
What is the significance of the Zone in Stalker? In the story the Zone is a place where extra-terrestrial visitors came and left behind advanced technological artifacts, worth money on the black market which has sprung up around the Zone, cordoned off by the government for our protection. But in the film itself, the significance of the Zone is that it is a place we can go to reconnect with the Mysterious (capital M) aspect of our existence. This is the filmic logic of these poetic interludes, which occur throughout Stalker, to put us in the same contemplative mood as the characters. The interlude here is an amalgamation of different sources. For example, the definition of passion is lifted almost directly from Herman Hesse's novel The Glass Bead Game. And the idea that 'weakness is a great thing' is from The Tao Te Ching.
he who sees life the way it is, without interfering, is neither hard or soft. he feels no engagement, no attachment, his experiences mix into a kind of soup. but humility has its place for those who've been demanding all their lives, yet its not the final destination. the final destination is not a place, it cant be reached, touched or described, but it can be sensed and pointed to. a poem by tarkovsky's father points to this 'place beyond time' quite well: 'So summer is gone, leaving no epitaph. It's still warm in the sun, only that's not enough. All that true could have come, like a five-fingered fluff. Folded into my palm, only that's not enough. No evil was slighted in the good aftermath. World was festively lighted, only that's not enough. Life forever was tucking, caring, making me laugh. I was really lucky, only that's not enough. No leaves ever seared, no limbs broken rough. Day, like glass, washed all clear, only that's not enough..'
Среди дешёвых людей и дорогих вещей Среди бестолковой, испорченной жизни, бракованных дней, а быть может, и лет, двуногих дешёвок и дороговизны исколот я шильями слов или бед. Я как однолюб среди жён, женолюбов и как правдолюб среди лжи и интриг, как инок средь замков, подполий и клубов, как чёрт, гедонист средь духовных вериг. В среде помрачённых душой и рассудком стою сильновольным поэтом-борцом, треть века листая мгновенья и сутки, почти не общаясь с упёртым отцом. Я верю в любовь и бесплатное счастье среди буржуазной структуры житья. Наверное, я старомоднейшей масти, и в грёзах несбыточных сдохну с утра...
Не възприемам идеите му нито съм напълно съгласна с философията му и обясненията му за живота особено сентенцията накрая и извода. Флората и фауната така са устроени, че не умират, понеже клетките им се възпроизвеждат постоянно. Едно дърво става голямо и твърдо, защото събира в себе си повече материал, за да може после да се възпроизведе наново, понеже това изисква натрупани ресурси, а твъврдата обвивка го предпазва от външните условия. То не умира, защото продължава да дава плодове, семена и се възпроизвежда на клетъно ниво постоянно. Тоест възобновява се постоянно, и така преминава от една форма в друга.Това са фази на развитие. С Фауната е същото, преминава от една фаза на развитие в друга, и така постоянно се размножава. Това че ние си мислим че чак като се родим- сме живи, е въпрос на тълкуване и на игра на думи, на това какво значение влагаме в думата "раждане" "живот" и "смърт". Само защото развиваме памет, която ни е необходима за да развием и опит, който ни е необходим за да продължим съществуването си за да се размножим, не значи чи преди да развием тази памет, ние не сме живи оганизми. Ние сме плодът на телата на нашите родители. Както дървото ражда плодове, в които има семена, за да се възпроизведат и те за в бъдеще и така до безкрай... Тези плодове, преди да се образуват са част от самото дърво, после се отделят, падат, и наново влизат в почвата. Това е цикъл и нещо като кръговрат. Както водата има цикъл, от почвата влагата, от океаните, изпаренията, облаците, после дъждовете, и така се върти цикъла. Това значи ли, че водата докато се изпарява се ражда, а докато вали дъжд и пада на Земята, тя умира, а? Няма умиране, няма раждане, има жизнен цикъл, който е непрестанен. Така че, ние сме живи още преди да са ни заченали нашите родители, техните тела са живи, клетките им са живи, за да могат да се оплодат и да направят продължение на техният живот, и на техните организми като нова комбинация от гени.. преди тях техните родители са живи и така назад в поколенията от прадеди. Животът може да прекъсне на един жив организъм, само ако не успее да се размножи. Тогава изчезва животът му- или поне това разклонение на видът. А за растенията, не всичи имат твърди обвивки, зависи от климата и условията на местообитание.Възрадтните хора, също не съм съгласна. Нито са безчуствени, нито толкова вдървени. Въпрос на начин на живот. Едно тяло ако не се изпозва по предназначение- за каквото ни е дадено- да се движим активно, то може и на 30 години още да се е вдървило и да има проблеми. Принципно, животът не престава да съществува докато има условия, да се прояви, като вода, слънце, въздух и почва, поне тук на тази планета, независимо под каква форма. Защото тези условия и ресурси са необходими не само за растенията, но и за анималията и по сложните клетъчни организми.
What he means at least for me is that, life in its purest form, untouched by memory/emotions/time/flesh is when it's most powerful. But whereas when humans grow old, and associate ourselves with memory, flesh, emotions, will and reason, life starts to get fainter and weaker, turns into a mere projection of things around you.
